Понеже е петък и време за разведряване, реших да пусна тема провокирана от видео, което наскоро ми попадна. Ставаше въпрос за една известна сексоложка, която коментираше нещо като "икономика на връзката". А именно - развиваше някаква точкова система, според която при жените красивите и млади са на върха, а при мъжете богатите стоят най-високо и само и единствено две групи с равностойно положение могат да се "чифтосват" успешно. Т.е. красива, но по-възрастна жена не трябва да се цели в много богат мъж, а пък не-богат мъж не трябва да се цели в много красива и млада жена. Това с богатите и красивите го вадя само като пример, за да е по-лесно за обяснение. Системата и класификацията бяха доста по-"сложни", включваха и професии, социален статус и т.н., но за да не изпадам в лирически детайли ще ги спестя. Отделно разделяше мъжете и жените на "партиди" - 20-30 години - Партида 1, 30-40 - Партида 2 и т.н.
Ясно е, че подобен подход към връзката е прекалено меркантилен. В същото време, неведнъж сме коментирали в различни теми, че партньорите трябва да си съответстват по дадени критерии, например образование, светоглед и др. А и хората определено имат очаквания, къде с покритие, къде без. Например една позната обича да натъртва как очаквала дъщеря ѝ да си намери много богат мъж, от семейство с традиции, а тя се омъжила за обикновено момче. Момчето всъщност е доста симпатично на външен вид, образовано, от учителско семейство, просто е със скромни финансови възможности. А пък въпросната дъщеря е с доста дефекти във външния вид, без образование, без работа, без произход, с невъзпитано и простовато поведение.
Или пък друга майка се оплака, че гаджето на сина ѝ било "проста детска учителка", а той - само с основно, работи като пицар...може би дъщеря на шейх би му прилягала по-добре.
Та, какво според вас е "икономика на връзката", в какво и дали изобщо трябва да са равностойни партньорите и съществуват ли "партиди" по качество?
Ясно е, че подобен подход към връзката е прекалено меркантилен. В същото време, неведнъж сме коментирали в различни теми, че партньорите трябва да си съответстват по дадени критерии, например образование, светоглед и др. А и хората определено имат очаквания, къде с покритие, къде без. Например една позната обича да натъртва как очаквала дъщеря ѝ да си намери много богат мъж, от семейство с традиции, а тя се омъжила за обикновено момче. Момчето всъщност е доста симпатично на външен вид, образовано, от учителско семейство, просто е със скромни финансови възможности. А пък въпросната дъщеря е с доста дефекти във външния вид, без образование, без работа, без произход, с невъзпитано и простовато поведение.
Или пък друга майка се оплака, че гаджето на сина ѝ било "проста детска учителка", а той - само с основно, работи като пицар...може би дъщеря на шейх би му прилягала по-добре.
Та, какво според вас е "икономика на връзката", в какво и дали изобщо трябва да са равностойни партньорите и съществуват ли "партиди" по качество?
Та значи този, който се пресяга към по-висока цел от свеото ниво и този, който се задоволява с по-ниска топка 
