- Публикувана: 13 ноем. 2017, 08:56 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2017, 23:06 ч.
За Коледа подаръци ще има от сърце, но най-скъпия подарък ФЕВРУАРИ ще държим в ръце
Да се включа относно брадавиците. Ходех на кола маска до скоро с разрешение от Аг казваха, че няма проблрм и аз си ходех докато не ми излезе една пъпка която не можех да търпя и изстисках. После я изстисках пак и така не я оставих на мира. В следствие на което стана на брадавица отвън до голямата срамна устна. Много се бях шашнала и отидох на кожен, защото Аг при който ходих каза папилом иди да ти го махнат. А другя каза няма проблем ще го махнем по време на раждането, това е нещо което може да ти излезе навсякъде
може да падне и от само себеси след раждането или преди него и да не се притеснявам. Ако не излязат други всичко е наред. Кожната каза, че най-вероятно е фибром получава се от продължително дразнене на кожата и излиза най- вече, където има гънки мишници, интимни части и ако не излязат други няма проблем, но трябвало да се махне. Сега го гледам доста е намаляло от както спрях кола маската. Фибромите не са опасни и нямат общо с човешки папилома вирус. Брадавиците от ЧПВ болят и са много включително по вътрешността на влагалището. Да не говорим че има над 200 вида ЧПВ. По време на бременност имунната система отслабва и за това се появяват тези брадавички. Няма страшно.
може да падне и от само себеси след раждането или преди него и да не се притеснявам. Ако не излязат други всичко е наред. Кожната каза, че най-вероятно е фибром получава се от продължително дразнене на кожата и излиза най- вече, където има гънки мишници, интимни части и ако не излязат други няма проблем, но трябвало да се махне. Сега го гледам доста е намаляло от както спрях кола маската. Фибромите не са опасни и нямат общо с човешки папилома вирус. Брадавиците от ЧПВ болят и са много включително по вътрешността на влагалището. Да не говорим че има над 200 вида ЧПВ. По време на бременност имунната система отслабва и за това се появяват тези брадавички. Няма страшно.
Предложения за ново име:
1. Февруари мина със очаквания красиви, с един сме повече и още повече щастливи!
2. Орисници вълшебни посрещнали сме вече, че февруари ни донесе най-желаното човече!
3. Февруари най-вълшебното ни подари - една душичка къщата ни озари!
Сега виждам, че ще трябва име за преди да дойде февруари. Не бях на ясно... Докато съм писала е излязла анкетата, ще гласувам от там.
1. Февруари мина със очаквания красиви, с един сме повече и още повече щастливи!
2. Орисници вълшебни посрещнали сме вече, че февруари ни донесе най-желаното човече!
3. Февруари най-вълшебното ни подари - една душичка къщата ни озари!
Сега виждам, че ще трябва име за преди да дойде февруари. Не бях на ясно... Докато съм писала е излязла анкетата, ще гласувам от там.
Здравейте, виждам, че сте обсъждали спането с бебето в една стая и даването на вода. Да споделя една малко по-различна гледна точка от опита ми с първото ми дете.
Аз съм "за" привързаното родителство, но преди да родя не бях планирала конкретно дали бебето ще спи при нас или не. Бяхме подготвили кошара в нашата стая, но бях решила да действам според ситуацията. Първата вечер, когато се върнахме от родилното, спах заедно с малкия на едно легло - просто не можех да си представя да го оставя сам в леглото му. Имах толкова силно усещане, че това е най-правилното нещо за момента и му се доверих. В последствие бебо остана да спи при нас на голямото легло и до годинката не е спал отделно. В нашия случай се оказа и практично от гледна точка на кърменето - кърмен е на поискване и в първите месеци се е будел максимум на 2 часа, а понякога и през час и през половин час (като започнаха коликите и зъбките да го мъчат) - така се синхронизирахме с кърменето, че почти не сме се будили и двамата и така си осигурявах що-годе нормален съм. Не мога да си представя да се налага да се будя и да ставам през час, за да кърмя - на другия ден ще съм като парцал.
В някакъв момент реших, че детето "трябва да се научи" да спи само и го мъчих няколко пъти да го приспивам в кошарата му - след като видях колко време и усилия отнема и единствения резултат е раздразнено ревящо бебе и изнервена майка, реших, че той сам ще ми покаже като е готов. След време като порасна малко започна сам да си ляга в леглото, после започна и да заспива там.
Опитът ми със спане, гърне и всякакви други навици е, че ролята на родителя е да наблюдава детето и да обръща внимание кога то е готово за промяна, за следващата стъпка, кога и как се чувства най-добре. Самото дете показва от какво има нужда. Всичките ми опити аз да наложа определно правило, режим, навик в момент, в който детето не е готово, са били безрезултатни и много мъчителни и за двама ни. В един момент установих, че всяко нещо се случва съвсем естествено, лесно и бързо, когато оставя бебето само да определи момента, и аз се водя по него и му помагам, когато този момент настъпи.
Всички деца са различни и всики семейства са различни - едни спят сами от ден първи, други спят с родителите си до 3-4 години. Всичко това зависи много повече от нуждите на конкретното бебе и динамиката на конкретното семейство, отколкото от плановете на родителите.
За даването на вода - започнах да давам на 4 месеца. При кърменето на поискване кърмата служеше за задоволяване и на глад и на жажда. Има конкретна причина да не се препоръчва даване на вода особено първите месец-два. Коремчето на новородено бебе е голямо колкото черешка - малко вместимост, бързо се пълни и бързо се изпразва. Водата няма хранителна стойност (долкото не засища глада) и в един момент може да се окажете с бебе, което плаче, защото е гладно, но коремчето му е пълно с вода и реално не може да поеме кърма/ мляко. Въпреки че започнах късно да давам вода, не съм имала проблем след това - докъм шестия месец, когато започнахме захранването, бебо си пиеше нормални количества и никога не е отказвал.
Аз съм "за" привързаното родителство, но преди да родя не бях планирала конкретно дали бебето ще спи при нас или не. Бяхме подготвили кошара в нашата стая, но бях решила да действам според ситуацията. Първата вечер, когато се върнахме от родилното, спах заедно с малкия на едно легло - просто не можех да си представя да го оставя сам в леглото му. Имах толкова силно усещане, че това е най-правилното нещо за момента и му се доверих. В последствие бебо остана да спи при нас на голямото легло и до годинката не е спал отделно. В нашия случай се оказа и практично от гледна точка на кърменето - кърмен е на поискване и в първите месеци се е будел максимум на 2 часа, а понякога и през час и през половин час (като започнаха коликите и зъбките да го мъчат) - така се синхронизирахме с кърменето, че почти не сме се будили и двамата и така си осигурявах що-годе нормален съм. Не мога да си представя да се налага да се будя и да ставам през час, за да кърмя - на другия ден ще съм като парцал.
В някакъв момент реших, че детето "трябва да се научи" да спи само и го мъчих няколко пъти да го приспивам в кошарата му - след като видях колко време и усилия отнема и единствения резултат е раздразнено ревящо бебе и изнервена майка, реших, че той сам ще ми покаже като е готов. След време като порасна малко започна сам да си ляга в леглото, после започна и да заспива там.
Опитът ми със спане, гърне и всякакви други навици е, че ролята на родителя е да наблюдава детето и да обръща внимание кога то е готово за промяна, за следващата стъпка, кога и как се чувства най-добре. Самото дете показва от какво има нужда. Всичките ми опити аз да наложа определно правило, режим, навик в момент, в който детето не е готово, са били безрезултатни и много мъчителни и за двама ни. В един момент установих, че всяко нещо се случва съвсем естествено, лесно и бързо, когато оставя бебето само да определи момента, и аз се водя по него и му помагам, когато този момент настъпи.
Всички деца са различни и всики семейства са различни - едни спят сами от ден първи, други спят с родителите си до 3-4 години. Всичко това зависи много повече от нуждите на конкретното бебе и динамиката на конкретното семейство, отколкото от плановете на родителите.
За даването на вода - започнах да давам на 4 месеца. При кърменето на поискване кърмата служеше за задоволяване и на глад и на жажда. Има конкретна причина да не се препоръчва даване на вода особено първите месец-два. Коремчето на новородено бебе е голямо колкото черешка - малко вместимост, бързо се пълни и бързо се изпразва. Водата няма хранителна стойност (долкото не засища глада) и в един момент може да се окажете с бебе, което плаче, защото е гладно, но коремчето му е пълно с вода и реално не може да поеме кърма/ мляко. Въпреки че започнах късно да давам вода, не съм имала проблем след това - докъм шестия месец, когато започнахме захранването, бебо си пиеше нормални количества и никога не е отказвал.
За мен безопасността е на първо място, не мисля, че в нашето легло ще бъде така, таткото е масивен, аз не толкова, но никога не бих могла да спя спокойно да не го смачкам. Да, има много теории, че ти с детето като спиш се настройваш на друг режим и свикваш, че то е до теб, но нямам вяра на това. Така че всеки сам си решава и да, решението е на родителите, не на бебето.
Тук една от майките ми каза много интересна фраза,не беше точно за спането,но пък може да се каже и за него.Много по лесно е да не "отваряш дадена врата"отколкото после да се мъчиш да я затвориш.
Аз съм на мнение,че спането на бебето в собствено легло дава много повече самостоятелност,което лично за мен е по добрият вариант от противоположното.Но в никакъв случай не заклеймявам родителите който са на обратното мнение.
Аз съм на мнение,че спането на бебето в собствено легло дава много повече самостоятелност,което лично за мен е по добрият вариант от противоположното.Но в никакъв случай не заклеймявам родителите който са на обратното мнение.
Аз и сестра ми сме израстнали без домашен любимец и сме здрави и без никакви алергии,а вкъщи винаги е била нормална хигиената.Не съдя никого с животни,нито искам да създавам конфликт,всеки сам си решава и преценява,за себе си съм взела решение.
Твърдо съм против бебето да спи на нашата спалня,едно заради опасността от това че много се въртим,друго че матрака си е мек,а те в началото трябва да са на по твърдо докато им укрепнат костите,трето свикнали сме да заспиваме гушнати с моя и не виждам как може да стане с дете между нас.Отделно кошарата ще е в нашата стая,колко ще ми коства да стана да го взема и върна после в кошарата,не мисля че ще е голямо усилие дори и да го кърмя през 2 часа,ще бъда на неговия график,когато той яде и спи и аз,другите неща ще ги върши таткото,няма да се правя на майка робот и сторъка,ще се напаснем в началото и другите маловажни неща по домакинството когато имам време и за колкото ми стигат силите.Не се имам за мързелива,но никой няма да ми помага и хич и няма да се изсилвам в началото докато си изградим навик и рутина.
Гласувах за нова тема
Твърдо съм против бебето да спи на нашата спалня,едно заради опасността от това че много се въртим,друго че матрака си е мек,а те в началото трябва да са на по твърдо докато им укрепнат костите,трето свикнали сме да заспиваме гушнати с моя и не виждам как може да стане с дете между нас.Отделно кошарата ще е в нашата стая,колко ще ми коства да стана да го взема и върна после в кошарата,не мисля че ще е голямо усилие дори и да го кърмя през 2 часа,ще бъда на неговия график,когато той яде и спи и аз,другите неща ще ги върши таткото,няма да се правя на майка робот и сторъка,ще се напаснем в началото и другите маловажни неща по домакинството когато имам време и за колкото ми стигат силите.Не се имам за мързелива,но никой няма да ми помага и хич и няма да се изсилвам в началото докато си изградим навик и рутина.
Гласувах за нова тема
По спането всеки си има мнение и ще си реши сам. Аз ще споделя опит с дъщеря ми. В родилния дом първата и втората вечер я взех при мен- не можех да и се на гледам, толкова ми беше красива, оформена и съвършенна. Прибрахме се и я слож в нейнот легло. Ставах нощем да я кърмят и така до момента, в който кърмата започна да намалява и трябваше да давам и АМ. Винаги вечер след като заспи с ММ сядахме да пием по една глътка пиене (аз просто за компания, нали кърмя) и да си поговорим. Една вечер останах в спалнята на компютъра. Бебешкото легло ми се падаше за гърба. Четях нещо и изведнъж чух неопределени звуци. В първия момент се чудех какво е това и като станах видях че дедето повръща по гръб и се дави. 
беше малка, още не се въртеше свободно. Бълваше на фонтан. Така разбрахме за алергията към БКМ. Ужаса беше осъзнаването, че това е била вечер изключение да не съм в другата стая. Да, имахме бебефон, но аз в стаята не можех да определа какво чувам. От тогава я взех при мен и така спахме до 3 годишната и възраст. Другата причина беше, че бяхме по квартири и намаше място за детско легло. След като си купихме апартаментю, в който има място предостатъчно, щерката си има свое легло в нашата спаля и нейна стая. Не пожела да спи сама в стая (страх я е),но сама пожела да спи на нейно легло в нашата спалня. Наистина спокойствието да се на спиш човешки е голямо, а не някой да те рита и да спи върху теб.
Сега ситуацията е, че ММ го е страх да не ме ритне, а и ставам по 5 пъти нощем и го будя, та се премести в стата на щерката. В момента, в който се премести дяволските пламъчета в очите на дъщеря ми за блестяха и дойде да спи при мен. Опитвам се да и обясня, че като се роди бебето ще е добре да отиде при баща си в другата стая- и дума да не става и това е ревност( поне според мен). Връзката ни у изключително силна ( както предполагам на всички вас), но за мен всеки ден е прекрасен, като заспя с аромата 'и и сънува ми каже "мама, обича те" и няма да я насилвай. Вярвам че сама ще пожелае като не спи някоя вечер и на следващия ден е на училище.
За мен новородено в друга стая е много далече от моите разбирания. Никой не упреквам в избора.
беше малка, още не се въртеше свободно. Бълваше на фонтан. Така разбрахме за алергията към БКМ. Ужаса беше осъзнаването, че това е била вечер изключение да не съм в другата стая. Да, имахме бебефон, но аз в стаята не можех да определа какво чувам. От тогава я взех при мен и така спахме до 3 годишната и възраст. Другата причина беше, че бяхме по квартири и намаше място за детско легло. След като си купихме апартаментю, в който има място предостатъчно, щерката си има свое легло в нашата спаля и нейна стая. Не пожела да спи сама в стая (страх я е),но сама пожела да спи на нейно легло в нашата спалня. Наистина спокойствието да се на спиш човешки е голямо, а не някой да те рита и да спи върху теб. Сега ситуацията е, че ММ го е страх да не ме ритне, а и ставам по 5 пъти нощем и го будя, та се премести в стата на щерката. В момента, в който се премести дяволските пламъчета в очите на дъщеря ми за блестяха и дойде да спи при мен. Опитвам се да и обясня, че като се роди бебето ще е добре да отиде при баща си в другата стая- и дума да не става и това е ревност( поне според мен). Връзката ни у изключително силна ( както предполагам на всички вас), но за мен всеки ден е прекрасен, като заспя с аромата 'и и сънува ми каже "мама, обича те" и няма да я насилвай. Вярвам че сама ще пожелае като не спи някоя вечер и на следващия ден е на училище.
За мен новородено в друга стая е много далече от моите разбирания. Никой не упреквам в избора.