Той иска второ дете, аз не

Към началото на миналия век примерно мисля, че е имало следните основни мотиви за много деца:
- липса на възможност за контрацепция и съответно за семейно планиране. Казано сбито - ако правиш секс, се раждат деца. Какви презервативи, аборти и т.н. 1920та година примерно?
- висока детска смъртност. В общи линии ако родиш 10 деца, имаш добър шанс да оцелеят 6. В световен план през 1900г. 1/3 от живородените деца са умирали през първите 5г. В момента (пак в световен план) са 5%, с много по-нисък дял в развитите страни, към които май слагат и нашата.
- необходимост от работна ръка поради земеделския начин на живот и други мотиви, свързани с децата като "богатство" и "ресурс" - да го задомиш (с всичките финансови обичаи покрай това), да те гледа като остарееш и т.н.
- ранно започване на целия процес - 14-16, на 20г. жените са били вече "стара мома". Съответно има и по-дълъг период на фертилитет и най-вече на активен полов живот.

Ако за някого е трудно да си го представи, може да види същата картинка в днешно време при най-бедните сред циганите - нямат пари за презервативи (и не им се занимава), детската смъртност е доста по-висока отколкото при българите, децата от доста ранна възраст се използват като работна ръка.

Така че примерът как едно време са раждали и отглеждали децата е напълно неприложим към хората във форума, сигурно с много много редки изключения.
Тук има други мотивации:
- човек наистина иска детето. Така сме програмирани Особено в началото са безумно сладки! Не знам каква е логиката да не се иска заради първите две години, че то тогава е най-голямата магия как с всеки ден се променя... Пък и човек има някакви наивни представи какво ще е, понякога повлияни от думите на околните, понякога от собствен опит с кротко и лесно за отглеждане първо дете. Примерно аз все още имам някакви сладки фантазии как ако имаме 2-3, ще си седим всички и ще си играем на някакви игри. Но вероятно реалността ще е по-скоро в духа на мама нинджа, майко мила и подобни блогове - бият се всичките, мрънкат, крещят, ревнуват се и т.н. Във всеки случай като му дойде на човек на главата истината, вече е късно. Затова е хубаво човек да чете и планира и мисли добре, преди да тръгне да го прави. Но не е лесно да се разграничи истината от лъжата за съжаление, защото рядко хората са склонни да споделят подобни трудности - обикновено се разиграва някаква семейна идилия "за пред хората", човек се подлъгва и после на свой ред разиграва същия театър... 
по-редки и не съвсем ОК причини, но ги има:
- да се задържи/обвърже някой мъж, (по-рядко) жена
- нежелана бременност и майката я е страх да абортира, щото може да Омре
- нежелана бременност и майката/таткото не искат тя да абортира, защото е убийство; защото Господ е забранил т.н.
- нежелана бременност и майката/таткото се самонавиват (и ги навиват други многодетни родители), че всъщност го искат.
- за да се удължи майчинството, защото иначе в някакъв момент рано или късно социалният (или семейният?) натиск да се иде "на тръстиката" ще стане непреодолим. А няма по-страшно нещо на този свят за някои хора от работа извън дома на пълен работен ден. Затова е хубаво да се поработи преди децата поне 4-5 години такава работа и да се стигне до ниво поне малко по-високо от най-ниското, за да може човек да прецени адекватно доколко наистина е по-трудно от майчинството, защото много майки буквално си почиват като тръгнат на работа Особено пък когато човек си обича работата, което е много често при по-високо квалифицираните.
- някой (обикновено мъжа) си навил на пръста, че иска 3-4-5 деца и си настоява
- защото майката-домакиня е много самотна, поради деградираща връзка с партньора си и си казва "колко ще е хубаво да си имам едно сладко бебенце сега, да си го гушкам, да не съм толкова самотна с парнтьор, който постоянно го няма защото работи, в командировка е и т.н.".
- сигурно може да се продължи доста този списък, но идеята стана ясна, мисля...

Добре систематизирано, Бгтатко.
И въпреки това виждаме колко комплексни и разнородни могат да са мотивите да имаме или не повече деца. А тенденции е трудно да се изолират, тъй като наистина възможностите и вариантите днес са много.

Поприказвахме в тази тема доста. Дано авторката да е намерила допирни точки, ракурси, които да помогнат в нейната ситуация.


Не точно. Това е тяхната реалност. Не ми допадат, не ги харесвам. Инфантилни женски мрънкала. Ненаиграли се, кривуцат се, глезотят се, смятайки се за забавно-остроумни. Поза. Нищо особено и реално не виждам в това поведение.

Сега зачетох, че по новите правила, насърчаващи ранното връщане на работа (преди годинката) са се върнали...275 жени тази година. Най-вероятно същата бройка щяха да се върнат, дори да я нямаше преференцията с още около половин заплата отгоре. Явно българката хич не бърза да се връща на тръстиката, и с право, щото доста хора точат зъби на хубавия и човешки дълъг отпуск по майчинство.

Аз си признавам, че част от причината да реша за трето дете е, че не можех да си предтавя 2-та сценария: детето на ясла, аз да работя или пък да не работя и да си губя времето само за 1 дете у дома. Та така, хем дълго майчинство, хем изгледах 2. Загубени доходи: равняващи се брутно на цената на среден клас таралясник втора употреба. Спечелени житейски позиции: безценни. Нищо, което да не може да се компенсира в рамките на година-две с подходяща и мотивираща работа.

Аз ли не разбрах какво искаш да кажеш или според теб 2г. майчинство при наличие само на 1 дете е загуба на време?

Две години майчинство е доста, но в повечето случаи е недостатъчно. За едно дете може да трябват и до 4 години стоене у дома. Второто ми дете е чувствително и й се отразява добре да е у дома, но щях да се чувствам наистина все едно си губя времето само с нея. И понеже вече съм по-опитна, гледам 2 малки едновременно- да си запълня времето. Общо взето и с едно, и с две да си у дома е еднакво досадно и да, представлява вид губене на време.

basila, тяхната реалност е реалност на човек с три или колкото там деца. Ако трябва да екстраполирам нещо като чужд опит (защото аз нямам три деца) и да реша дали искам и мога да имам, тяхното подробно описание на някакво събитие (макар и шеговито), ми е доста по-полезно от мъглявите обяснения на Сирен как давала пространство на мъжа си, за да прави той повече пари и как четяла мислите на децата си, които били чувствителни и не можели да се оправят самички, в което виждаме предимствата от това да не ходят на ясла (макар че всъщност ходят). И всичко това докато пише хиляди мнения във форума годишно, но същевременно е на разположение на децата си във всяка една секунда. Никаква информация не ми дава това, освен че този модел няма как да проработи при нас.

Не ги чета систематично нинджата и майкомилата, виждал съм 1-2 неща, които са ми били приемливо забавни и относително интересни. Но повечето хора не искат да изпадат в детайли, а от обясненията как някой не съжалявал за децата си, не мога никаква информация да извлека за себе си, защото почти никой не съжалява за децата си, а и да съжалява някой, не мисля, че ще го признае тук точно.

За авторката - мисля, че я посъветвахме обилно, но аз лично продължавам да не мога да преценя за себе си (въпреки много теми захапващи този въпрос) как точно 2 деца ще ни се отразят на живота, връзката, личното развитие и на двамата и дали ще имам капацитета да им дам това, което искам да им дам и без което бих се чувствал кофти и виновен.

Честно казано аргументите "против" на хората с едно дете в този форум ми импонират доста повече отколкото аргументите "за" на хората с 3-4. Добре, че съпругата ми не участва в подобни форуми и групи, най-лесното ще е тя да реши на база вътрешните си усещания и ще видим какво ще излезе И ако изобщо имам тогава някакви свободни минутки, които да искам да посветя на този форум  - ще докладвам как е след няколко години

Естествено и аз мисля, че дискусията отдавна е излязла извън пределите на конкретната тема и е предмет на отделна тема за семейно планиране - колко е оптималният брой деца за даден човек/семейство и защо е така. Но писането тук няма да спре, докато не бъде заключена темата, така че да си кажа

Бг татко остави съпругата ти да реши, дали и кога да имате друго дете. А пък и да нямате друго дете - важно е да сте здрави и щастливи. Не виждам как второ или следващо дете ще ви скрепи връзката или там каквото и да е. Ако имаш вътрешно желание - раждаш, ако нямаш не раждаш. Не може да слушаш съвети по форума.
С две деца е два пъти по трудно, отколкото с едно. Ако имаш силата да го издържиш, бива, ако не - никой няма да ти погледа децата дори и за час, и знай, че каквото и да правите в очите на обществото и на форума, все ще е грешно.

Моля, децата ми НЕ ходят на ясла и градина, преди 3-4 дни отписах средното от поредната градина и ще си стои у дома, най-малкото е почти на 2 и няма да помирише ясла или градина поне още година, ако не и повече.

А за пространството за развитие е близко до ума- таткото казва, един месец не ме закачате, чета. И това му е основната дейност, през това време не си и помислям да делим по равно нещата- него го няма, има друга задача. Ефектът върху финансите от такива упражнения е значителен. Това е, нищо мъгляво. Общо взето може да си повиши заплатата с повече пари, отколкот аз ще изкарам, ако изляза цял ден да бачкам навън, с всичката съпътстваща логистика и стрес.

БгТатко, това се прави, ако не искаш жена ти да работи: увеличаваш си заплатата с нейната потенциална заплата. Аз лично предпочитам това упражнение пред подаване на сапунче, поливане и следене кой колко прави около бебето.

А по отношение на форума съм обяснявала- мога да оставя форума и да се погрижа за детето. Не мога да седна и да чета нещо по работа, защото всяко прекъсване ме изнервя адски много.

И от опит виждам как на дете, което си е у дома и с майка, която уж "нищо не прави" резултатите пак са по-добри в сравнение с градината.

Тя ще реши естествено. Но тя ми е ясно какво ще реши, винаги е витала в облаците, когато се планират разни неща Нямам никакво съмнение, че второ/трето дете няма да скрепи връзката ни, а не е и нужно в момента. Притеснението ми е, че няма да имаме достатъчно време да сме заедно, то и сега като се прегърнем мрънкалцето идва и то на момента, макар че изобщо не е гушкаво и като го вземем за тройна гушка, почва да се върти на секундата и не ни оставя да се прегърнем.

Вътрешното желание се променя, но често се променя след свършен факт. И поради наивни представи какво ще е - след номер 1 беше адски трудно, ама наистина адски - основно за нея. И то само заради ей такива нереалистични очаквания, че нещата ще си станат от само себе си. Нещата никога не стават от само себе си в този живот или по-точно - това, което става "от само себе си", рядко ми допада особено... 

Прав си, няма да имате време за себе си никакво. Винаги голямото дете твърди, че обичаш само малкото. Просто не трябва да имаш нереалистични очаквания. Според мен при нормално семейство могат да се изгледат нормално две деца, но че е трудно е факт. който ти казва обратното лъже безочливо.
Аз се отказах от всякакви срещи с приятели и познати, не гледам и телевизия. Прецени ти от какво още можеш да се откажеш преди да имаш още едно дете.
Сега ако във форума масово жените не работят, смятам че ценни съвети не можеш да получиш, защото аз конкретно няма да се откажа от работата си заради децата. Ако жена ти е от тази партия, просто го обсъдете.

Малката тайна е, че нещата не стават от самосебе си, защото им се дава прекалено малко време. Всички си мислят, че детето на 2 е дисциплинирано и предсказуемо човече, а реално това положение идва някъде към 5-6 годишна възраст. Е, с изключение на китайчетата, дето на 2 вече ходят сами на ясла и ядат нудъли с клечки, без да си изцапат ризката и вратовръзката, ама там е друга бира...

По отношение на работата: гледайки назад...добре че се отказах заради децата. Защото едната стратегия е да не спираш да бачкаш...другата е да спреш, да се огледаш и да подхванеш нещо ново и доста по-различно.

Жените сами си решават дали да работят или не, другото се нарича "икономическа зависимост", която се разглежда като вид домашно насилие и в повечето случаи е буквално робство от феодален тип.

Ето, точно за горното не мога да си го представя. И бих оценил примерно 2-3 страници (нали сте писател?) подробно, ама наистина подробно описание как минава една сутрин с двете деца вкъщи, пък Вие във форума. Какво правят, как си играят, кой им готви, кой ги храни, преобличате ли ги или си седят с дрешките изцапани от храненето, ако изобщо по-малкото се храни само. Каква е обстановката - разхвърляно ли е, има ли неизпрани дрехи, неизмити/неподредени чинии, ако няма - кой е заредил пералня/миялна, кой е подредил и сгънал дрехите, кой е измил пода, кой е подредил играчките на децата? Как си играе голямото и как малкото? С кого си общуват, помежду си ли? На голямата не ѝ ли е досадно малкото? Кой учи малкото на как правят животните, на думички, кой ѝ показва книжки, помага ѝ да си нареди пъзела или да направи нещо с легото, следи да не гризе моливите и да не изрисува стените и мебелите? Кой учи средното, помага му със знанията, които трябва да има едно 4-5 годишно дете, вкл. и по закон, за да е на нивото на другите дечица от предучилищната? Как точно Вие като шесторъкия шива успявате да го свършите всичко това, че и да напишете 40-50 напоителни мъдри мнения във форума?

Ето това бих искал да видя/прочета в най-големи детайли и би ми било безкрайно информативно и полезно. Но отвлечените размисли как "всичко е въпрос на организация" и как "не трябва да се скача на гърба на мъжа, ако е малко мръсничко вкъщи" нищо не ми говорят. Колко мръсничко е малко? Каква е организацията? Ето за това говоря.

ps. пуснете отделна тема ако решите наистина да опишете това, за което попитах. "Един ден от бита на Сирен" в този спирам, защото стана много дълъг off-topic, по мое мнение си е за заключване отдавна.

Е, как- ниски стандарти. Стените ми са изрисувани, разбира се- голяма работа, едно боядисване някой хубав ден и това е. По-лесно, отколкото години наред да следя да не се изрисуват.

Дрешки сменям ако стане ужасно заливане- ако е едно петънце от закуската- да не съм луда. Не, децата не са за снимка 24/7- но и в градината не са. Най-малкото не само се храни само, ами се ядосва, ако аз се опитам да я храня.

Пъзелите и играчките са подбрани за възрастта и децата играят с тях сами, след като им покажа един път. Ако играчката иска аз активно да се занимавам- в 90% от случаите попада в коша неусетно, защото не мога да я търпя. Виртуоз съм в изхвърляне на дразнещи играчки.

Ставаме много рано, готвенето е през 2 дни. Общо взето докато седна пред форума да нищоправя, някои хора тепърва се събуждат.

И съм правила тест: без да сядам във форума, следейки зорко и оправяйки непрекъснато, резултатът в края на деня откъм хаос и разхвърляно е почти същият, с тази разлика, че аз съм преуморена.

Та така, децата си намират сами пътя, повечето майки се престарават в говорене и висене на главата, а всъщност не трябва чак толкова.

Сутрин и вечер по едно бързо прибиране, няма килими и глезотии, това е.

Сега, има си жени, дето си хвърчат с парцала и се дразнят на всяка трохичка, само че и това не е много продуктивно.

Та така, от зор най-малкото се научи да яде броколи на пара и пилешко с лимон и чесън и други бързи неща. Ученикът от първи клас си знае сам да се стяга- помагала не отварям, домашни само с орлов поглед, идеята е, че това си е негова работа, не моя.

Дрехите са общо взето най-лесното: наливни и не много специални, на принципа на Марк Зукърбърг. Обикновено взимам повтарящи се екземпляри в по-големи количества и не ги пазя нито от храна, нито от нищо. Приела съм, че до около 5г. няма да се пазят за снимка и съм ОК с това.

Ми- това е, както казах, ниски стандарти за едни неща, но високи за други. За високите стандарти и какво правя правилно- другия път. Там вече ще говорим за неща като подготвена среда, защо имам пиано у дома и други хубави неща за правене, които не се намират в държавната система.

Колко рано е "много рано? Ние всякак сутрин ставаме в 6:30 - 7 и двамата. Родителите на ученици не виждам как могат да станат по-късно от 6ч. Вие в 5 ли ставате? Или в 4? Ранното ставане, ако е комбинирано с ранно лягане, няма голяма файда - дали човек ще мие и подрежда сутрин рано или вечер след като заспят децата - не виждам голяма разлика.

Коментирам накратко и предлагам да изнесем дискусията в отделна тема, ако имате желание.

За мен е пълно противоречие да обяснявате как в яслите никой не се занимавал с децата и затова ставали едикаквиси, пък Вие да не искате да си играете с детето си. То не е идеята при някоя играчка, че детето не може да се оправи - идеята е, че иска да си играе с Вас! Все едно да му оставя само най-лесните пъзели, които може да си подреди само, въпреки че то винаги си иска най-сложния и иска да го подредим заедно! Може да е за няколко часа на ден и уикендите, но за тези няколко часа получава активното ни внимание, често и на двамата едновременно.

"има си жени, дето си хвърчат с парцала и се дразнят на всяка трохичка" - е, явно ние със съпругата ми сме от този тип "жени" защото освен, че ни дразнят надраскани с молив стени, още повече не ни допада, когато детето изгризе половин молив и си разкървави венците с него. Малко дете не може да не бъде под постоянен контрол! И от яслата никога не са го върнали с изцапани дрехи и е имало 2-3 случая за близо година, при които очевидно не са го наблюдавали внимателно и те са били обсъждани с тях (те самите са се извинявали). Но яслата е частна, при държавните не знам как е - нямаме шанс за прием там така или иначе.

Във всеки случай както казах и преди Вашият модел просто не сработва за нас - ние сме "хеликоптерни" родители - като сме с детето, сме постоянно с детето, съпругата ми откровено се депресира от мръсотия, хаос, издраскани стени (на мен не ми дреме чак толкова, макар че като се спъвам в играчки и аз се изнервям и подреждам). Също така нито можем, нито искаме да го учим на този тип "самостоятелност", която описвате, въпреки че периодично критикувате - децата в яслите Ви изглеждали прекалено самостоятелни и твърде оправни. При нас самостоятелност се насърчава, когато детето иска, но когато иска внимание - му се дава такова и то е свикнало и вече не може да му бъде отказано внимание, тръшка се, реве и т.н. ако примерно иска да му сложиш парченце от пъзела, а ти откажеш. И това е ОК за мен - ние сме му родители и от нас може да получава постоянно внимание. 

Както и да е, под подробно описание имах предвид: ставам в 4:20ч., пускам пералня, мия под, чинии, 6ч. правя закуска за 5ма, говорим си с мм, 6:40ч. мм взима номер 1 и тръгва за училище, събуждат се номер 2 и номер 3 и закусват, 7:30 - време за игра, номер 2 чете книга, номер 1 си играе със сортер, аз седя на дивана и през телефона влизам във форума, 7:50 номер 2 ме пита за непознати думи в книгата и му обяснявам 20 мин., 8:30 номер 3 иска да си играем с камиончета и си играя 1/2 час с него и му показвам как се прави нещо и т.н. и т.н. Разкажете един ден на Сирен

В отделна тема

А какво се прави/на кого да кажа (и аз ли трябва да го направя) за да се заключи тази? 😂