Склонна съм да го вярвам за деца, с които се работи систематично от раждането. Но не го смятам за задължително.
Моето най-малко дете беше много кротко бебе, и заради ревността и истериите на сестра му до петия месец общо взето размахваше крайници само в кошарата. Заради което се оказа, че още не може да се обръща от гръб на корем. Когато едното ми дете е с ДЦП, тази малка драма за мен беше трагедия. И детето беше сложено на земята по корем постоянно, само не спеше там. Постарах се да приложа това, което вече знаех, без престараване. След месец лазеше, и проходи на 9 месеца. Беше най-активното дете на детските площадки, заради което в мен се загнезди съмнение, че е хиперактивен и започнах с другата Доманова методика - картинки, букви, думи. За да не ги пиша на картони, правех го на компютъра, включително със звуци. От което пък провокирах такъв интерес към компютрите, че това се превърна в страст и като гледам, ще е винаги занапред. Винаги неговото развитие ми е било малко на втори план, времето ми е предимно за сестра му. Покрай компютъра и възможностите, които предлага,накратко - на 5 четеше и пишеше там, на 6 четеше на английски, на 8 разговаряше свободно с дете от САЩ.За английския нямам никакви заслуги, не го говоря. За съжаление развитието не е хармонично, но и аз отдавна съм спряла да го направлявам.
Моето най-малко дете беше много кротко бебе, и заради ревността и истериите на сестра му до петия месец общо взето размахваше крайници само в кошарата. Заради което се оказа, че още не може да се обръща от гръб на корем. Когато едното ми дете е с ДЦП, тази малка драма за мен беше трагедия. И детето беше сложено на земята по корем постоянно, само не спеше там. Постарах се да приложа това, което вече знаех, без престараване. След месец лазеше, и проходи на 9 месеца. Беше най-активното дете на детските площадки, заради което в мен се загнезди съмнение, че е хиперактивен и започнах с другата Доманова методика - картинки, букви, думи. За да не ги пиша на картони, правех го на компютъра, включително със звуци. От което пък провокирах такъв интерес към компютрите, че това се превърна в страст и като гледам, ще е винаги занапред. Винаги неговото развитие ми е било малко на втори план, времето ми е предимно за сестра му. Покрай компютъра и възможностите, които предлага,накратко - на 5 четеше и пишеше там, на 6 четеше на английски, на 8 разговаряше свободно с дете от САЩ.За английския нямам никакви заслуги, не го говоря. За съжаление развитието не е хармонично, но и аз отдавна съм спряла да го направлявам.