Отговори
# 555
  • Мнения: 5 134
И откога обувки за $180 предвид американския стандарт се водят "nice things"? В смисъл, представях си, че хубави обувки се водят такива с 10Х на тази цена. С тая цена са найс, но за българския стандарт.

Ами това както виждаш са нещо с една идея над кецове, обувки за разходка. По всякакъв стандарт това са скъпи кожени кецки. Тук, ако не си била, е меката на консуматорството и всичко е евтино. Една марка кецове дето лятото в София видях за 240 лева, я бях обула на краката си купени за 18 долара на Коледно намаление.

# 556
  • София
  • Мнения: 62 595
а, не, аз нищо не им казах, не показах, че не се кефя, те си ги разнасяха някакво време. Това беше по0скоро за мен индикатор, че трябва да помисля и отново да отворя учебниците, за да вкарам малко в ред своето мислене. Иииии, печеливш беше учебникът по анатомия! Харесваше им да се бутат наоколо, докато го четях, сигурно защото вътре имаше хора. Сега като погледна старите рисунки на първото дете, някъде на около 2 години, човешката фигура има атрибутите на главоного, обаче винаги е с ребра и пъп. Дори съм питала детето защо рисува винаги ребра и пъп, а то отговаряше, че хората винаги имат ребра и пъп, просто без тях не може. От дистанцията на времето като си спомня как директно рисуваше в учебника по анатомия, поне с копирането е имало опити на тази възраст.

# 557
  • Мнения: 5 134
Хаха, много интересно и показателно.
Ако беше чела примерно древногръцко изкуство, смятай!

# 558
  • София
  • Мнения: 62 595
От учебниците по икономика научиха какво е това схема, по едно време чертаеха схеми - правоъгълници, стрелки, някакви драсканици вътре, обаче чертаеха и пушех се вдигаше. Лоджик! Wink

# 559
  • Мнения: 5 134
От учебниците на родителите ми не съм научила нищо май. Освен руски от техническите им справочници.

# 560
  • Мнения: 30 802
То общо взето е ясно на какво всеки иска да си научи децата, ако ще са в категорията "успешни".
Първо, някакъв общ навик да не се предава лесно, а да чепка до получаване на резултат и да има яко дупе, да не се отказва лесно.
Второ, да е що-годе приятелски настроен и спретнат, да се преодолеят някои странности и непродуктивни тенденции.
Та така, прости неща са, ама изискват занимавка, за да се изгради навик и после се надяваш тия неща да се запазят във времето, защото във всеки момент човек може да се травмира, измени, нещо да му щукне и да се разтече като желе. А успехът е лесно нещо- да се появиш на правилното място в спретнато състояние, леко да внимаваш, да направиш нещо, което не е пълно омазване и да продължиш така известен брой цикли. За повечето професии това е предостатъчно.

# 561
  • София
  • Мнения: 62 595
аз им разказвах някакви неща по тези схеми, естествено съвсем опростени, като на поточна линия. Ох, покрай това, което се заговорихме тук ми изкристализира, че и сега в работата си го използвам това, само че по-научно, така да го кажа - чертая много схеми на децата, когато работим по категоризация и последователност на някакви случки, когато имаме описание на дейности и схеми, примерно по какво познаваме, че врабчето е врабче, че е птица, или пък как с мама правят таратор.

То не е точно за успешност, а всеки родител учи децата на това, което му е първо на него по-интересно или му е професия или обичайна дейност. Детето проявява или не проявява интерес. В живота на едно дете има достатъчно възрастни със своя пример и интереси - родителите, баби и дядовци, братя или сестри, учители, лелките в ДГ. Има деца, които много искат да са при лелките и да им подражават, други да са при учителките и да им подражават, било то при бабата или дядото.

# 562
  • Мнения: 5 134
Сега ви казвам приятен ден, и отивам да спя. Ако детето вземе, че спи пак до 9:30, ще ви навестя като кукна по навик след 3 часа.
Следва Денят на Благодарността, в който целокупния американски народ се тъпче; да благодари, дето се вика, на всички индианци, роби и конквистадори, за това, че са постлали американската мечта. После може пък да си купим и едни найс обувки намалени пак от 500 на 180, обаче черни.

# 563
  • Мнения: X
Честит ден на благодарността, Еленна!

Всички колеги из вашите ширини запразниха от вчера и няма нито един на линия за обмен на инфо и практика. Всички правеха арт пуйки и печени пуйки цял ден вчера и благодариха с картички.

Сирен, за теб май не само децата, но и повечето възрастни са желе!

Ролевите игри и въображението са голяма част от детският свят и са удивително интересни. Почти няма дете, което да не играе наужким с играчки или с други деца.

За животните в града. Има всевъзможни варианти децата да се запознаят с домашните и дивите животни и в съвремието. Няма да са толкова навътре в анатомията и физиологията на животните както децата на фермерите животновъди или на рейнджърите ловци, но покрай градски ферми, експо-та на фермери и зоологически градини/ музейни тематични дни с животни и те успяват да се запознаят с основните животни.

Ето днес, както всяка година през тази седмица, децата групово посещават Canadian Western Agribition за деня където ще се запознаят с много видове фермерска техника, животни, ще присъстват на люпене на пиленца, ще разпознават видове зърнени култури, ще  наблюдават доене на крави, ще погалят състезателни коне и ще се качат на трактори и комбайни. Не можах тази година да съм родител доброволец, както миналите, но знам, че ще научат много нови неща.

Довечера, след у-ще и работа, ще посетим 'ЛЕШНИКОТРОШАЧКАТА' на Московският балет и с един ден ще ударим два заека Simple Smile

Последна редакция: чт, 23 ное 2017, 20:31 от Анонимен

# 564
  • Мнения: 30 802
Въпросът не е дали децата ще "знаят" за животните, въпросът е всъшност каква форма ще приеме животът им. Да, и моето дете го водих на Пловдивския панаир около началото на март да гледаме расови овце, за малко да си спазари да си купи чифт за разплод, много му харесаха. Въпросът е, че знанието за овцете едва ли ще му помогне да е "успешен" в оня смисъл на - да си адски умен и добър и да обереш високо платените поръчки.

# 565
  • Мнения: X
Сирен, не се наемам да прогнозирам кое действие до къде ще доведе отсега, но има основи във възпитанието, които е добре да не ги пропускаме докато децата са малки.

На градски деца като нашето посещението на ферми и запознанството с животни е важно. Както ни е важен тетаъра, киново, балета, изкуствата, музеите, книгите, кръжоците, спорта, кулинарията, хигиената, маниерите, възпитанието и прочие и прочие..

Последна редакция: чт, 23 ное 2017, 18:22 от Анонимен

# 566
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Никой не е писал чак се притесних, че съм изпуснала темата.
Моето слънце се оказа че може да реди един пъзел на телефона на баща си, добре или зле е това не е ясно, но мм е във възторг.
Ние сме от семействата и с тв и компютри и телефони и таблетки и всякакви други технически неща, по които мм си пада.

# 567
  • Мнения: 5 259
Аз имах желание, но нямах време вчера да възразя, че ученете чрез подражание в днешно време е достатъчно. Децата имат този вроден стремеж да имитират действията на възрастните, защото така се учат на най-важните умения, които ще са им необходими да оцеляват. Трикът е, че в днешно време родителите прилагат тези умения извън къщи и без децата им да могат да станат свидетели на това. Децата виждат родителите си основно да пазаруват, да си почиват след работа и да вършат домакинска работа, която обаче не им отнема чак кой знае колко време. Не може и дума да става за сравнение с миналото, когато детето е виждало всички аспекти на живота в селската къща.
В този смисъл животът с мама вкъщи не е достатъчен, за да подготви детето за това, което му предстои, защото дори то да реши да няма професия и на свой ред да стане домакиня, преди този момент ще има дълги години ходене на училище. В днешно време от децата се изисква да овладеят много повече знания и умения, отколкото животът в едно домакинство изисква. Най вече защото оцеляването на семейството се случва с финанси, изкарани извън домакинството.
Поради което само с подражание и наблюдение не става. Трябва и с учене. Вече дали мама ще го играе и учителка, е отделен въпрос. Ако иска и може, няма проблем да свърши работата и на учителката. Но детето трябва да има много умения отвъд домакинстването, което е наблюдавало. На първо място абстрактното мислене.

Колкото до използването на предмет не по предназначение, а като въображаем инструмент и играенето наужким, това са ключови етапи в развитието на 2-годишните и се използват за диагностика дали детето се разива в норма. Ако липсват, е тревожно. Майка, която се притеснява, че децата ѝ играят с въображение и използват предмети в ролята на други и смята това за нередно, просто не е добре информирана.

Последна редакция: пт, 24 ное 2017, 20:42 от Юнa

# 568
  • София
  • Мнения: 62 595
Чакай малко, кои са тези неща, които детето не може да усвои вкъщи с мама до момента на тръгване на предучилищна? И кои са тези толкова критично важни неща, които непременно трябва да  се научат в детско заведение?
На бас, че едно дете, което до предучилищната е достатъчно добре и наясно за възрастта си с домакинството, ще се справи чудессно и в предучилищната. И ще кажа защо - защото в домакинството то ще е получило целия комплект - праксис, серийна организация на действията, внимание при вършене на дребни домакински задължения, домашна математика, тактилно ще е много добре, защото ще е пипало всякакви материи, ще е добре със схемите от типа "как готвим боб". То ще-неще, ще ги научи. И то съвсем естествено, а няма да му правят специални обучителни игри на тема плодове и зеленчуци или веднъж на месеца да им огранизират правене на сандвичи. Една достатъчно нормална майка, дори да не е образована, но ако е адекватна, "произвежда" достатъчно годни деца за предучилищната. Не е нужно да се прави на учителка, а е достатъчно да си общува с детето и то поне да се мотае покрай нея. А децата само на пръв поглед се мотая, защото в един момент проявават интерес и искат да се включат. Бих заложила повече на едно такова дете за училищна готовност, отколкото на провисяло цялото си ранно детство до предучилищната по детските заведения, а вечер и през почивните дни да не вижда нищо вкъщи.
За какво абстрактно мислене говориш през ранното детство? Абстрактното мислене докато го стигнат, има още доста хляб да изядат. Мисленето им дори в начална степен е повече конкретно, а абстрактното едва се заражда, а пълното му развитие е през пубертета.

Играенето наужким идва спонтанно, за което детските заведения а дори и най-тъпата майка, нито най-умната, нямат никаква заслуга. Не е иху-аху наличието му, а е проблем липсата му, но и там не е никога само въображаемата игра, а цял букет, та въображаемата игра е най-малкият проблем.

Последна редакция: пт, 24 ное 2017, 21:01 от Andariel

# 569
  • Мнения: 19 668
Аз ѝ изпуснах края на тази тема. Но ще добавя, че при мен и моето дете също имаше етап на генериране на въображение.
В отглеждането на детето до 3-годишната му възраст беше позволена всякаква игра, в това число рисуване по стените. Детето ми избра да рисува с лява ръка (и до днес рисува и пише с лява ръка, ползва дясната за рязане и по-силови действия), беше свободно да рисува на воля, да реди пъзели, да строи кули, да разхвърля дрехи от гардероби и скринове. Аз смятам, че естествените влечения на едно все още неосъзнато човече е добре да се насърчават. В резултат имахме артистично изрисувани стени на хола (всекидневната) – само там беше разрешено да се рисува по стените. Искам да подчертая, че аз съм почитател на дисциплината и границите. Демек – позволява се свобода, но граници имаше винаги – тук може да се рисува, там – не.

Друго –детето наистина възприема света чрез нас. Като ми беше малко го разнасях нарочно с кенгуру, докато вършех домашните, битови задължения – така вижда и възприема определени действия, макар и подсъзнателно. Игрите с детето са винаги спонтанни и не бива да са нарочни, принудени – децата винаги усещат преструвката.

Не съм сигурна, може да бъркам, за което ме извинете, но сякаш прочетох напред нещо за оцветяването и неговото подценяване. Аз уважавам този подход, развива въображението и действа изключително успокояващо.

Общи условия

Активация на акаунт