В моят кръг с познати, приятели мъже имам такива – които обичат жената да ги командори, да ги върти на пръста си, да ги организира, харесва им даже. Нищо, че мърморят и "бунтарстват" на думи. Всъщност им е доста удобно да има някой да им казва какво да правят. Подозирам, че е от "мама".
Сега се сети, колко от тези познати са расли без бащи или с бащи под чехъл?
И колко с бащи от стария тертип- каквото кажа, това ще е.......
Имам един познат дето пък е ергенче и нещо все не ги харесва, той има висок морален праг и свръхразвито чувство за справедливост, гневен и сам е. При него имаме баща военен, майката не я познавам.
А тертипа "каквото кажа, това ще е" го имаше при моя баща. Той синове няма, но пък има 2 дъщери. Колко битки и сблъсъци съм имала с него.
Ама не успя да ме пречупи, към днешна дата се уважаваме и никой на никого не се налага. Уважение се печели, не се дава. Аз се улавям (повече преди, отколкото сега), че съм твърде властна и контролираща на моменти, което предполагам е от него. 
) колко ми е трудно сама жена с тези битовизми и досега релсата да е сложена.
Сигурно го е страх и мен да не ме оправи майсторът. 
Има такива родители които обсебват целенасочено, злобни са и са пълни егоисти. Буквално саботират децата си и ги оковават, уж за тяхно добро ама най-вече си гледат собствените интереси и нужди. 
