Да, права е Отчаяната домакиня, че и в личния им живот е така, но предпочитам да не ги обсъждам, някак ми е некоректно. Пиесата казва доста неща, а и четох, че е пообработена малко на края, за българската публика - в оригинала дъщерята и майката остават да живеят заедно, докато за нас са го променили на това, че единият ухажор на щерката става принц и се връща за нея - доста изкуствен край, ако питате мен.
- Публикувана: 5 ноем. 2017, 20:33 ч.
- Последно мнение: 2 ян. 2018, 18:32 ч.
Оковите на майчината любов
Да, права е Отчаяната домакиня, че и в личния им живот е така, но предпочитам да не ги обсъждам, някак ми е некоректно.
Те сами достатъчно се излагат по интервютата, гледала съм няколко, едното не го догледах, защото ми стана неприятно да ги гледам. Неадекватни хора в болна връзка.
Значи според изложените факти може да се каже, че живеем в ориента.
Добрата новина е, че в ориента командват жените. Друга добра или изобщо новина няма.
Значи според изложените факти може да се каже, че живеем в ориента.
Добрата новина е, че в ориента командват жените. Друга добра или изобщо новина няма.
Салам алейкум.
http://www.dw.com/image/3336022_4.jpg
Значи според изложените факти може да се каже, че живеем в ориента.
Добрата новина е, че в ориента командват жените. Друга добра или изобщо новина няма.
Е, хайде да не страдаме толкова- цели династии са се срутвали, убийства са ставали, само и само да се сдобият с мъжки наследник, който да продължи рода.
И тъй като в момента по телевизията дават една жена, на която само полата е отличителен белег за пол, която се напъва да продължи 100 годишния род на партията си, ще кажа, че такъв матриархат не искам и на сън.
И матриархат, и патриархат са болни системи. Докато хората не осъзнаят, че трябва да работят в една посока, а не един с/у друг, няма да има положителни резултати.
Да. От старите хора поне като съм слушала, същото е, с добавка даже - като умре майка им кой ще ги гледа. Жената нали е силна и здрава, за нея никой не се е загрижил, но слабите, малки момченца, горките, живи да ги ожалиш. За мъже на по 50-60 г. става дума 
А другият въпрос - много интересн, според мен - дали за мъжете само се приема, че са с похабен живот при такива обстоятелства, не знам как счита мнозинството, но за мен и за мъже, и за жени е дно и също - похабен живот.
Е, хайде да не страдаме толкова- цели династии са се срутвали, убийства са ставали, само и само да се сдобият с мъжки наследник, който да продължи рода.
То и подчиненото положение на жената е имало основания в епохи на постоянни войни, тя е имала нужда от защита, и тогава и многоженството има вид на грижа, защото нито една жена не е оставена на произвола. Ама сега е друг век, тия неща не са адекватни на времето. Нищо повече.
"Кой ще го гледа, когато майка му умре" винаги е казано с погигравка, никой не се е закахърил наистина за дърт пръч, останал без козичка.
Ами те понякога и женейки се отново надяват оковите, ако съпругата се окаже от същия модел като мамата. Тези на съпружеската любов. Ергените редовно се подиграват на женените си приятели, че доброволно са се лишили от свободата си. Абсолютно свободни хора почти няма така или иначе. Просто всеки си мисли, че чуждите окови са по-тежки.
Както се подиграват, така някои ти реват на рамото след някоя друга чашка как им се иска и на тях. Гроздето е кисело.
В случая не става дума толкова за свобода, свободни хора няма, съобразяваш се с обществени норми и закони, с работни правила, с всичко. По-скоро говорим за окови, които им пречат на отношенията като цяло. Много от тези хора нямат и нормално общуване с другите хора, не само за създаване на семейство.
В случая не става дума толкова за свобода, свободни хора няма, съобразяваш се с обществени норми и закони, с работни правила, с всичко. По-скоро говорим за окови, които им пречат на отношенията като цяло. Много от тези хора нямат и нормално общуване с другите хора, не само за създаване на семейство.
Ами те понякога и женейки се отново надяват оковите, ако съпругата се окаже от същия модел като мамата. Тези на съпружеската любов. Ергените редовно се подиграват на женените си приятели, че доброволно са се лишили от свободата си. Абсолютно свободни хора почти няма така или иначе. Просто всеки си мисли, че чуждите окови са по-тежки.
В моят кръг с познати, приятели мъже имам такива – които обичат жената да ги командори, да ги върти на пръста си, да ги организира, харесва им даже. Нищо, че мърморят и "бунтарстват" на думи. Всъщност им е доста удобно да има някой да им казва какво да правят. Подозирам, че е от "мама".
Сега се сети, колко от тези познати са расли без бащи или с бащи под чехъл?
И колко с бащи от стария тертип- каквото кажа, това ще е.......
А аз по-скоро забелязвам обратното у несемейните ни приятели. Някои от тях реват, че били самички, че нямало с кого една приказка да си кажат вечер след работа, но всъщност като се хванат с някоя жена, доста бързо им писва и решават, че всъщност приказките с жена са доста досадно нещо и предпочитат да си цъкат сами игрички на компа или да общуват с някакви дами от виртуала. С тях поне като им омръзне разговора, излизат от чата или там каквото е и готово.