Нужда от помощ - проблем с алкохола

Промените в поведението му не са се случили от вчера за днес, просто първите симптоми обикновено се пропускат в резултат на твърде голямата ни толерантност като общество към консумирането на алкохол. Докато човек "носи" и не създава проблеми на околните, всичко е наред... Да, ама не е, защото психиката се изменя, изменя, и изведнъж - ха, не е същият...
Ако баща ви е затънал и пристрастен, чувството за срам няма да го спре. Напротив, точно чувствата за срам и вина ще го карат да пие още повече, за да ги заглуши.
Общо взето, малко са нещата, които биха го стреснали. На първо място - здравословен проблем или животозастрашаваща ситуация. При една част от хората сработват инстинктите за самосъхранение, и удрят спирачка. Другото, което може да го стресне, е вероятността да загуби семейството и близките си. Но такива ултиматуми се поставят само ако сте наистина решени и готови да го оставите сам за известно време. Ако само го заплашвате без действия, няма да има ефект.
Разбира се, има хора, при които и двата подхода не действат, и предпочитат да затънат в порока си, отколкото да се променят.

Групова или индивидуална терапия са решения тогава, когато човекът осъзнава, че има проблем, и има желание да го реши. За съжаление от написаното оставам с впечатление, че вие сте твърде далеч от този етап.
Не искам да съм лош пророк, но истината е, че нещата ще се задълбочават, като семейство ще преживеете още доста трудни и неприятни моменти, докато започнете сами да намирате верните решения - някои от които може да ви се струват абсолютно невъзможни и нереални на този етап.
Четете повече, в интернет има много материали по темата, най-важното е да не си затваряте очите и да не се утешавате, а да осъзнаете, че сте изправени пред голям проблем и лесни решения просто няма.

Дотогава обаче, за съжаление, и те ще са минали през ужасни моменти и ще са скапани психически. Имам наблюдения над човек, зависим от алкохола и абсолютно отказващ да приеме, че това е проблем. И е прав всъщност. Проблем е на околните, не негов. Еми, загубена кауза е. Ама докато близките го проумеят вече и те са си скапали живота.

Благодаря за всички мнения. Това, че промените не са почнали от днес за утре е така, и преди е имал подобни периоди, но по-малки и по-леки и най-важното е, че се усещаше и спираше. То дори периоди е силно казано, да се е случвало веднъж годишно в най-лошия случай. За здравословните проблеми той си ги има и то доста сериозни, много добре знае, че с алкохола влошава положението, но сякаш вече не му пука. Не си затварям очите, осъзнавам, че това е сериозен проблем, но съгласете се, че все пак ми е баща няма как да не направя всичко възможно по силите си, за да му помогна. Но и това ще е до време, в крайна сметка не реши ли, че сам ще си помогне, колкото и да се мъча няма да успея да постигна нищо. Знам, че алкохолизма прогресира, но наистина не мога да си представя точно той да вдигне ръка...но май както казвате трябва да очаквам всичко вече

За да осъзнае проблема и да поиска да го разреши е необходима преди всичко мотивация. Мотивация за щастлив живот и радост, за премахване на алкохола, като пречка за постигането му. Така че, преди всичко трябва да се достигне до мотива. При куп здравословни проблеми, липса на преспективи за разрешаването им, липса на фактори носещи щастие в живота, няма как да се получи.
Оттам нататък вече, нещата опират до конкретиката, подробностите на случая, което са лични неща...

А вие как подхождате към проблема?
Опитвате ли се да криете от останалите и да му търсите оправдания ако се излага пиян-залян пред други хора?
Може да е добра идея да включите колкото се може повече хора в усилията да го вразумите. Ако криете, то по-възможно е проблемът да се задълбочи.
Човекът има ли братя, сестри, племеници, братовчеди които са му близки и които би послушал повече от вас. Когато 15 човека му казват едно и също в началото може да се ядосва, но има възможност и да се замисли.

Съчувствам ви в тази ситуация. Дори и да получавате съвети да го оставите и да се спасявате, реално това е много трудно приложимо, особено що се отнася до родител.
Може и да потърсите горещи линии на които може да поговорите със специалисти и да получите съвети. С няколко клика в гугъл сигурно ще намерите телефони за връзка.

Аз намерих това за по-малко от минута.
http://umereni.bg/%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D0%BB%D0 … D0%BD%D0%B8%D1%8F

Не прикривайте проблема, не го неглижирайте и потърсете помощ от други хора.

Сега се сещам нещо от детските години.
Баба ми и дядо ми винаги криеха баща ми от хората. Цял град знаеха, че пие, но те не го признаваха. Обаче на мен не ми пукаше за неговото реноме. Той да си го пази. Та всеки път като ме питаха как е баща ти, отговарях, че е добре. Ходи на работа, а вечерта се напива като свиня.И тези ми приказки стигнаха до ушите на баба и дядо.  Караха ми се, не можело така да говоря. Че защо, аз не лъжа. А веднъж пред тях вдигнах телефона, търсеха татко, а той се валяше пиян в другата стая и повръщаше. Казах, че не може да говори, защото е пиян и в момента повръща на килима 
Много ми се караха, даже за малко да ме набият. Казах им, че ако ме пипнат, ще кажа всичко на майка и тя няма да ни пуска при тях повече.

Знаеш ли, сигурно си запозната с многото особености на алкохолизма, но ще ти споделя някои неща, които научих, за съжаление, от личен опит.

На първо място е добре да знаете дали става въпрос за алкохолизъм като заболяване, или за обикновено пиянство. Разликата между двете е, че пияницата може и да не пие, но го прави за кеф, от скука, и т.н. Докато алкохоликът не може без алкохол. След дългогодишна употреба в големи количества, алкохолът става част от обмяната на веществата. Това лекар ми го е казвал. И рязкото спиране на алкохола може да доведе до делириум, а понякога и до смърт.

Сигурно си прочела, а и виждаш, че алкохолът е субстанция, която променя съзнанието. При хронична злоупотреба алкохолиците променят мисленето си и поведението си, дори когато не са видимо пияни. Затова ти прави впечатление странното поведение на баща ти. Освен това, алкохолиците са много манипулативни. Лично се убедих в това. Изследвай как използва чувството за вина, за да оправдае нуждата/причината да пие.

Мисля, че някой от другите, споделили мнение, обърна внимание на това, че алкохолизмът е свързан с депресията. Едното състояние засилва ефекта на другото. Между другото, противно на всеобщото вярване, в големи количества алкохолът действа като депресант. В общият случай алкохолиците развиват депресия, която вероятно и преди това спорадично се е проявявала, и заради която са започнали да пият. С оправданието да им олекне на душата, за да разпуснат, за да забравят...

Често в основата на алкохолизма са дълбоки и неразрешени емоцоинални и/или личностови проблеми. Проблеми, възникнали още в детството или в млада възраст, неотработени правлно. В този ред на мисли, както някой по-горе беше споменал, справянето с алкохолизма изисква и работа с терапевт.

Ако въобще може да се говори за преодоляване или лечение на алкохолизма, трайно, то това изисква: тотално спиране на алкохола (може да се наложи детоксикация в болница), пълни изследвания, за да се види къде и какви поражения е нанесъл на организма, индивидуална терапия със специалист по зависимости (психиатър), групова терапия в групи на Анонимни алкохолици и безусловна подкрепа от близките. Но това няма как да се случи, докато лицето не осъзнае, че има проблем, не потърси помощ и не демонстрира желание да се лекува.

Пазете се с майка ти и другите наоколо, защото алкохолът мори и тези, които не пият.

Аз съм останала с впечатлението, че млад човек може да се стресне от здравословни проблеми и да спре порок. Дядо ми пушеше много, пийваше когато се събираме. Много здрав човек беше, няколко прекарани инфаркта, но те бяха от уплаха, в екстремни ситуации. Предписаха му лекарства, с които да си изчисти дробовете, само че те бяха толкова зле, че си изкашля (буквално). Последните години беше на легло, вързан за кислородната бутилка, почти не ядеше, не можеше да се обслужва сам. Не желаеше да ни гледа в очите, не знам дали от срам, че е глава на семейството, а е на легло или не осъзнаваше кои сме, заради липса на кислород в мозъка.  Почина на 75 години, по обяд, фасовете от сутрешните цигари бяха в пепелника.
Надявам се вие да постигнете повече от нас.

Много висок толеранс има нашето общество към пиенето и когато се отчете проблем при някого той вече е доста сериозен. Над половин милион са системно злоупотребяващите, а те са на крачка от почти необратимото състояние на алкохолизъм. Личността постепенно се разрушава, поведението е извън контрол, но пък и зорлем лечение не се прилага.

На човекът не виждам как може да се помогне, защото дори не се сещам къде би могъл да бъде хоспитализиран. Без това не минава лечението, защото алкохолната абстиненция почти винаги води до делириум тременс, а това е най-тежкото състояние в психиатрията.

Та, спасявайте се от този човек. Иначе и вие, колкото и които и да сте ще паднете в жертва на болестта му.

Ледно е да се каже ''спасявайте се''. Но на практика става трудно.
Не познавам хора спасили се от блисък алкохолик. В повечето случаи се натискат при него от срам, прикриват го и си страдат мълчаливо.
Как реално могат да се спасят? Ако живеят заедно? Доста хора нямат средства да се изнесат на квартира и да оставят алкохолика да стопанисва къща или апартамент. Няма как и да го изгонят ако и той е собственик.
На сила не могат да го вкарат в клиника...
Не знам. Много е страшно, а като добавим и срама на семейството като народопсихология всеки си се натиска и си крета някак. Само другите да не разберат, че еди кой си е алкохолик. То всички знаят де, ама се правят на неразбрали, че то ..срам голям.
За това и положителният изход е рядкост в такива ситуации.

Първо, че толерансът е висок, второ, веднъж разбере ли се, че има проблем то той се прикрива от семейството, докато положението не излезе извън контрол.

Както могат да се спасяват. Моментът, в който са могли да направят нещо е отминал много отдавна. Сега е моментът или да заминат с него в бездната или да спасят поне себе си. Знам, че звучи жестоко, но тук е така. Няма особено организирано лечение и то е доброволно при това, доколкото го има.
Ако имат проблеми със собственост и прочее да се консултират с адвокат. Той ще ги посъветва полиция ли да викат, какво да правят, защото може и да получат някакво попечителство ако се докаже невменяемост или насилие. Но това е много, много трудно, не само за роднини алкохолици, а и за психично болни като цяло, дори при тежки диагнози.

А срама е ясен, но да избират срама или бездната. И да търсят съветите на психиатър, токсиколог, терапевти работили с близки на зависими (ако има такива), адвокати. Да помогнеш на човек с такъв характер и в такова състояние не ми се струва в рамките на много вероятното. Насилието и агресията не са от алкохола, не всички пияници са агресивни по такъв начин, това си е от личността.

Ами ако си хванат багажчето и се изнесат може и да го уплашат малко, че да си отвори очите и да разбере, че трябва да спре, ако иска семейство. Пък може и да не се уплаши.

Съгласна съм с написаното. И точно това имах предвид и аз.
Всичко ще е много сложно. И в крайна сметка не виждам прекъсването на всякакъв контакт с алкохолика да е възможно. Тоест той ще продължи да им влияе в ежедневието.

Реално единственият нормален вариант е човекът да се лекува. За това трябва да се свържат със специалисти и да искат помощ от всякъде където е възможно. Иначе и те потъват с него...
Доктори, терапевти, психолози, горещи линии...сами няма да могат да се справят.

Нека се свържат, само не знам откъде ще ги намерят. Работила съм като социолог със зависими, но наркомани, и там е същата работа. Даже преди 15-тина години пак имаше нещо, а сега нищо. Но тези лечения у нас са доброволни. С когото и да се свържат този човек насила няма как да го накарат или закарат. Нищо ще се осъзнае, за да ходи сам. А за насила помагахме на колега с жена отключила шизофрения преди години, е, няма такъв ад. С контакти, връзки и каквото се сетите, жена, която пали дрехите на децата си и прави жестоки циркове беше ужасно трудно и за два дни да бъде вкарана принудително в психиатрия, та да попие лекарства и да дойде на себе си. А това си е болест, както се казва, самата жена като не е в криза не е лоша, просто откачила. Та затова казва реалистично какво може да се направи и то изобщо не включва помагане на алкохолика. Съжалявам. Песимистично звучи, но според моите знания за нещата тук в момента това е положението с този тип проблеми. Пък нека опитат, дано да намерят пролука, която да покаже, че не съм права. Само ще се радвам.

Обикновено търсим магическа пръчка да реши проблема,да не се въвличаме в конфликт и да си спестим неприятностите.Да  не застанем лице в лице  в борба.
Не  изключвам себе си,макар за други неща.Осъзнаването идва много късно,питаш се:Защо не  се опълчих ,не се борих.Вероятна причина е  страх,зависимост -материална или друга от обекта,с който трябва да се сблъскаме.Не  издръжката е непременно,но имот общ ,слаби собствени финанси да зарежеш  дома ,улицата,че и държавата,съжаление  и опасност да се провали близък напълно без нас,причини има много.