Как се решихте на трето дете? Нека претеглим плюсовете и минусите

На каква възраст са?

Зависи си от човека дали иска да има много деца или не. Аз обожавам децата и грижите и живота с тях ме правят щастлива. ❤ Времето обаче толкова бързо лети, че не осъзнах как минха годинките и скоро децата ще поемат по своя път едно по едно. Това супер много ме натъжава от една страна, а от друга съм благодарна на Бог, че ги имам и, че има много силна връзка по между ни! ❤

Имам приятелско семейство, което имат 4 деца. Но те живеят в Холандия, където получават по-високо заплащане и по-лесно се справят с разходите. Страхотни са и много ме мотивират! Според мен е невероятно да имаш голямо семейство и повече от две деца. Това носи толкова любов и енергия в дома... Е вярно, че е по-трудничко, но според ми заслужава! Решавайте се на повече деца и раждайте, момичета!

Аз още се смея на една друга тема, в която се нищеше идеята колко стаи трябват за децата. Та формулата беше, че трябва да има по една спалня за всеки член от семейството, плюс една допълнителна за гости. Никакво споделяне на стаи от децата:) та при три деца по тази формула излиза, че ти трябват 6 спални. Иначе било тясно и мизерия...та интересно ми стана тия в Холандия, където всички живеят натясно, с колко спални са:)

В Швеция също се смята, че всеки член на семейството трябва да има спалня с изключение на двойки, които споделят спалня. Наскоро говориха, до какви последици във дългосрочен план. Това във връзка, че в големите градове хората живеят много натясно. Но всичко това е много офтопик и едва ли някой решава колко деца да има спрямо спалните си.

Според мен ако децата са от един пол, може да си споделят стаята. Ако са различен пол трябва при възможност да спят в отделна стая. Аз много деца не искам. Искам аз да си живея. Дори да се отдам на хобито си -готвене. Многото деца за мен значи много шум и много скандали. Не казвам,  че навсякъде е така, но такива са ми наблюденията.

А за мен е точно обратното: многото деца значат пълна удовлетвореност и щастие! Къщата е шумна, но весела и неостаряваща!

Ние с брат ми делихме една стая  докато отидох в университета. Не сме имали друг избор. Не е краят на света.

Супер ми беше в една стая с брат ми, никога не е имало драма за нищо.
И аз мисля, че е готино с пълна къща. А разсъждения дали ще има баба и дядо изобщо не съм имала. Родителите ми виждат внучката си веднъж в годината, въпреки, че живеем в София на 5 км. едни от други, живи и в перфектно здраве са, просто не я искат, това не виждам как може да е фактор за това дали да раждам деца или не. То значи нито едно нямаше да имам ...

Колкото повече деца, особено ако, не дай си боже, някое е с увреждане, толкова по-силна е нуждата от външна помощ. При едно здраво дете не че също не е добре дошла всяка помощ, но това е най-лекият вариант откъм нужда от баби. Имам предвид в случая нужда на родителите от помощ от баби, не емоционалната нужда детето да общува с баба си.

Е, помощта не е задължително да е от бабите, може да е от дядовците. Майтап-майтап, ама при нас такъв е случаят, и то помощта е символична (но много необходима).

Идеята е, че има и други източници на помощ, в зависимост от финансите (които дори при многодетни семейства варират). Така също, по един начин се гледат повече деца на село или в по-малък град, а съвсем по друг - в лудницата на големите градове. За България става дума.

Като цяло без помощ човек може да лудне или най-малкото да истеряса. Хубавото е, че от един момент насетне може да се разчита и на порасналите деца (ако са правилно възпитани). И не, не става дума за злоупотреба с детския труд, а става дума за нормално участие в домакинството и семейните задачки според възрастта.

Много зависи и бащата колко участвУва, щото ако е като при нас, мале-мале.

П.П. Много ми е интересно и не съм следила, авторката на темата успя ли да вземе решение?

Нуждата от помощ си зависи от човека до някъде. Аз по-скоро "изтерясвам", ако има някой постоянно да ми се бута в краката и да иска да помага. Аз съм странен катил и чешит и си мисля, че аз правя нрщата най-добре 😌и предпочитам аз да си ги правя, а не някой друг, след който да ходя и да дооправям.
Разбира се, че многото деца имат много разходи и преди да ги имат родителите трябва да си направят сметката дали могат да си позволят грижите по тях.
Иначе пълната къща понякога изнервя, но през повечето време е радост за всички. Любовта и връзката между децата е много важна за мен. Един ден, когато нас ни няма, да знам, че могат да разчитат едни на други! 💓💓💓💓

Аз също истерясвам, но няма как - трябва да работя, и то от вкъщи. Как става това с деца на главата („буквално“), когато работа ти е тежък умствен труд и изисква желязна концентрация?

Съпругът ми излиза в 8 и се връща в 21-21:30, след което сяда на масата, след което на компютъра или пред телевизора (включително и в събота и неделя).

Сега през ваканцията, когато и тримата са у дома, баща ми идва към 11-12 и извежда децата (след като съм ги приготвила, защото той не може), за да имам 2-3 часа на разположение, белким ми стигнат. После ги прибира, обядват под мой надзор задължително, приспивам малкия, разпределям големите за почивка и привечер се повтаря същото, за да мога да довърша каквото имам, да пооправя, да сготвя евентуално (нещо, което те няма да ядат). И така.

Ами да, признавам си, че имам нужда от помощ, макар и не такава, каквато получавам - просто не мога да поема всичко аз, скапвам се (то и така се скапвам, ама това е др. тема, несвързана с децата).

В един идеален свят, където няма да се налага да работя, а съпругът ми ще се прибира с целувка в 18 часа, за да изведе децата, а вечер ще ме отменя или поне ще ми помага в разтребването и т.н., нямаше да се налага да си тровя нервите с баща ми. Но сега просто така съм си постлала, че нямам друг избор.

И да, и аз съм особен чешит и нещата си ги правя по моя си начин и на мен също децата са ми най-голямото щастие, а пълната ни къща (двустаен апартамент) дори ми е малко празна (нищо че сме вече шестима с котарачкото).

Децата и парите никога не стигат, нали знаете. Последното важи само за луди многодетни по душа.

Мяуче, как се справяш сама не знам, на мен ми изгелжда че тм само спи у вас като на квартира. Съчувствам ти, аз бих поставила изисквания спрямо мъжа.

E, то с това работно време какво да прави човека? Всеки ден ли работи толкова, това е убийствено....
Моят се прибира в 18.30 и пак не помага, е, извежда децата пред блока, докато аз готвя и слагам вечерята, което пак си е помощ.