Семейство и "собственост" върху генетичния материал

  • 12 666
  • 84
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 111
Провокирана от една скорошна случка, където жена дари яйцеклетки без съгласието на съпруга си и с това действие си навлече семейни проблеми, се замислям доколко се простира волята на индивида относно "собствеността" (образно казано, разбира се) върху генетични материал - собствения и на партньора - в рамките на семейството. Бихте ли се съобразили с желанието на партнора да дадете или не донорски материал? А очаквате ли той/тя да се съобрази с вашето? Или по-скоро смятате, че бидейки господар на собственото си тяло, човек не следва да оставя партньорското съгласие да води решенията по подобни въпроси?

Говоря за семейства с или без брак, с деца или без, в хармонични отношения, а не в състояние на полуразпад, където вече е ясно, че всеки си прави каквото му изнася. Нека темата не се превръща в спор "за или против донорството".



# 1
  • София
  • Мнения: 28 551
Засега семейството ми е стабилно и няма изгледи това да се промени в близко бъдеще.
Ако реша да даря яйцеклетка, въобще не би ми хрумнало да питам мъжа ми или някой друг. Това е лично решение. Не бих очаквала и мъжът ми да ме пита в обратната ситуация.

# 2
  • Мнения: 46 508
Според мен би следвало да е собственост, става дума за много сериозни неща - за човек, от плът и кръв, с права като всеки друг. А светът е малък и при евентуално доказване на роднинска връзка, той би се явил съвсем законен наследник на дарилия материал.
Така че, ако оставим чисто емоционалната гледна точка, която е необятна, и погледнем от съвсем практична - цял живот човек се трепе да постигне нещо, което да остави на децата си, за да имат по-лесен и сигурен живот, те малко или много са изтърпели лишения докато това е постигнато и накрая граденото заминава, за да си живеят живота съвсем непознати хора.
Затова да, нужно е съгласие, защото последствията са не само за даряващия.

# 3
  • Мнения: 2 286
Коментирали сме няколко пъти темата по различни причини. И двамата сме на мнение, че нямаме желание да даряваме генетичен материал. Лично аз не бих дала съгласието си мъжът ми да дари, не бих приела и да го направи без мое съгласие. Важи и обратното - ако аз искам, но той е против - не бих дарила.

# 4
  • Мнения: 2 111
А светът е малък и при евентуално доказване на роднинска връзка, той би се явил съвсем законен наследник на дарилия материал.

Това наистина ли е така? Дори за случаите, когато става въпрос за анонимно донорство към фонд или банка за генетичен материал? За пръв път чувам...

# 5
  • София
  • Мнения: 28 551
А светът е малък и при евентуално доказване на роднинска връзка, той би се явил съвсем законен наследник на дарилия материал.

Това наистина ли е така? Дори за случаите, когато става въпрос за анонимно донорство към фонд или банка за генетичен материал? За пръв път чувам...
Доколкото знам при анонимно донорство не може да се претендира за законен наследник.

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 14 388
В България - не.

Всъщност в България няма изрична забрана да се предяви иск за установяване на бащинство срещу донора, ако детето е дотогава с неизвестен баща. Но и е трудно човек да си представи ситуация, в която то или майката да се докопа някак до инфо за него, за случайно пък (тип: я да направим една ДНК проба да видим дали не сме брат и сестра с децата на Х / дали не сме деца на Х) - още по-малко.

Горното се отнася за донорска сперма и за неизвестен баща.
За донорска яйцеклетка каквото и да се докаже като генетично родство (което пак, както в горния случай, става само на кино според мен), за наследство не може да се говори, защото за майка "документално", по закон се смята жената, която е родила детето, и това не се променя, ако яйцеклетката не е нейна.
Ако пък детето е с "документален" баща съпругът на майката, който е дал съгласие тя да забременее с донорски сперматозоид, нещата са подобни на случая с донорската яйцеклетка - той остава баща навеки, независимо какво генетично родство се установи.

Това - у нас и към момента, за целия свят не знам.

Последна редакция: вт, 31 окт 2017, 12:26 от Магдена

# 7
  • Мнения: 46 508
Доколкото знам при анонимно донорство не може да се претендира за законен наследник.
На теория може всичко. Но на практика иди доказвай, че не се е случило след някой запой в дискотека.

# 8
  • София
  • Мнения: 28 551
Доколкото знам при анонимно донорство не може да се претендира за законен наследник.
На теория може всичко. Но на практика иди доказвай, че не се е случило след някой запой в дискотека.
Всъщност, не е и нужно. Ще трябва да се докаже, че се е случило след запой в дискотека (образно казано).

# 9
  • Мнения: 46 508
"Свидетели" да искаш, веднага ще намерят Simple Smile
В крайна сметка за мен всеки сериозен въпрос, не само този, подлежи на семейно решение.
Ако някой иска сам да си взима решенията - да си живее сам. От друга страна, ако човек се събере с такъв, с който имат сравнително еднакви схващания за живота, едва ли ще имат проблем при повечето неща, които ще се изпречат пред тях през годините.

# 10
  • София
  • Мнения: 28 551
"Свидетели" да искаш, веднага ще намерят Simple Smile
В крайна сметка за мен всеки сериозен въпрос, не само този, подлежи на семейно решение.
Ако някой иска сам да си взима решенията - да си живее сам. От друга страна, ако човек се събере с такъв, с който имат сравнително еднакви схващания за живота, едва ли ще имат проблем при повечето неща, които ще се изпречат пред тях през годините.

За да може да претендираш, че Х е баща на дадено дете, трябва да знаеш кой е Х. При анонимното донорство, нямаш представа кой е Х.

За другото вече казах – бих съобщила на мъжа ми решението си, но не бих го питала. Той е мой съпруг, а не мой собственик.

# 11
  • Мнения: 6 900
За другото вече казах – бих съобщила на мъжа ми решението си, но не бих го питала. Той е мой съпруг, а не мой собственик.
И аз така. Ако в коментираната ситуация жената го е направила тайно разбирам защо мъжът се е ядосал. Но иначе не смятам, че някой може да има претенции над чужд генетичен материал.

# 12
  • Мнения: 30 802
На мен ми е интересно колко от "свободните" в брака са имали църковен брак и са чули посланието, че оттук нататък стават "една плът". Донякъде ако си в брак, губиш собственост над тялото си. Даряването на яйцеклетки освен това не е безобидно.

Освен това го има моментът с контраст между създадените в брака деца в контекста на любов и "технически" създадените деца за нечий кеф.

Единствено е по-приемливо, ако донорството е между роднини.

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 14 388
Претенции - едва ли, но има хора, за които е неприемливо партньорът им да дарява сперма или яйцеклетки, дори съвсем наскоро в една тема потребителка беше изказала такова мнение. Ако го направи, чисто и просто ще им се развалят отношенията. Предполагам, за това става дума, а не за претенции за "собственост".

# 14
  • София
  • Мнения: 28 551
За другото вече казах – бих съобщила на мъжа ми решението си, но не бих го питала. Той е мой съпруг, а не мой собственик.
И аз така. Ако в коментираната ситуация жената го е направила тайно разбирам защо мъжът се е ядосал. Но иначе не смятам, че някой може да има претенции над чужд генетичен материал.
В този случай, може би да, допускам, че и аз бих се ядосала – ако е зад гърба ми. Но направо бих побесняла, ако покани хора в нас зад гърба ми, честно казано Laughing Примерно.


Общи условия

Активация на акаунт