Здравейте, хора! От един месец се каня да пиша тук и се реших.
Майка съм на прекрасна госпожица, която е на четири месеца. Аз съм на 23 години и отскоро съм разделена с мъжа (нямаме брак), който е и БДМ, или по-скоро се разделих със свекърва си, тъй като бяхме в една къща. Мъжа ми го нямаше през повечето време, работи в чужбина и отсъстваше. Понеже забременях за седмица след запознанството си с него, заживяхме заедно, а с БМ живеела и свекървата, за което нямах против. В началото всичко бе г/д добре, докато окончателно не се преместих да живея с тях. Свекърва ми постоянно беше с мен, а мъжа ми или някъде на работа, или вкъщи отчаян такъв, т.е с него почти не излизахме. Свекърва ми все повтаряше, че той е бил такъв особен от малък, да не го разпитвам, защото провеждаше едни разговори скришом от мен, отиваше някъде, без да ми казва за какво и къде, в последствие разбрах, че е бил сводник и още куп неща, за които е знаела и майка му и го е окуражавала да продължава- нали да има много пари, пък откъде ще дойдат е било без значение за тях. По фейсбука на БМ прочетох брутални неща за държанките му, снимки, разговори, отвратих се от него, но някак си търпях и си казвах, че има надежда да се промени. Разберете ме, бях под натиск от страна на свекървата и на БМ, даже приятелки вече нямах, забраниха ми да се обличам, както си бях преди да се задомя, сменяха ми номерата, а впоследствие свекървата започна да говори на БМ за мен, вече не знам какво е говорила, той беше един намусен и ми се караше, че съм противоречала на майка му, че тя много е изтърпяла в живота и трябвало да я слушам, даже отивайки за чужбина той не ми казваше "довиждане", а "да слушаш майка. Виждала съм как тази жена е пращала на мъже голи снимки, а тя е на 55 (ползвахме общ таблет, не съм й бъркала в личния телефон). Да поясня, че свекървата нямаше мъж до себе си, бащата на децата й (има и дъщеря), идваше отвреме навреме у дома, а втория й съпруг починал. Усещах, че бях под прицел от нейна страна, но и бях бременна и си мълчах в името на спокойствието, а тя наистина е агресивна личност. Та, роди ми се дъщеричката и тогава свекървата (вече баба), толкова много си присвои бебка, че искаше тя да спи при нея, бъркаше се за всичко около бебо, даже и за кърменето ми се бъркаше, от което впоследствие ми спря кърмата. Та, нощта, в която напуснах "ада", беше всъщност четири сутринта, скарахме се пак за нещо, тя се развика (записах я на телефона), взе детето при себе си и каза да не се доближа до нея. Тогава писах на майка си да дойдат да ме вземат с полиция, защото сама с детето нямаше как да излезна, тя свекървата наистина не е наред психически и можеше да ни направи нещо. Дойдоха полицаите и родителите ми, на полицаите свекървата каза, че ме пускала, но е искала да изчака сина си да дойде от чужбина, а полицаят отвърна точно "тя може да си тръгне, когато си поиска",взех документите на детето и си тръгнах от там. Преди това свекървата се беше обадила на БМ, за да му каже, че съм извикала полиция, че съм й крещяла, което не беше вярно, БМ е искал да говори с мен, аз не пожелах, защото знаех, че ще ме помоли да остана в там, докато се върне, знаех, че ще слуша пак майка си и щях да бъда виновната. 10 дни, след като се върнах у дома на родителите си, БМ е дошъл и ми звъни, че е пред дома ми да покажа бебето. Показах му, той я погали и подържа, каза, че съм го гледала добре и си тръгна. На другия ден ми звънна пак и заяви, че искал бебето да е при него петък, събота, неделя, а аз му казах, че това няма да стане и да се срещнем пред някой магазин в центъра. Срещнахме се и този път каза, че от четвъртък до неделя искал бебето у тях, че без това не съм го гледала, а майка му го гледала (от тези думи разбрах какви ги е наговорила тази жена) , че не съм го кърмила, целият град е бил негов, щял да срине къщата на родителите ми върху мен и тем подобни. Казах му ясно, че ще стигнем до съда и неговото поведение не е нормално и че съм жива и здрава още, няма да си дам бебето на психично болната му майка- той сам потвърди преди време това. Тогава се ядоса и ме удари, а аз за да избягам от него се качих в колата си, но той отвори вратата и този път ми дръпна ухото силно и се закани, че щял да ми види сметката. Почувствах се много унизена, все едно съм била негова държанка и съм си тръгнала без негово съгласие, затова иска да ме нарани.
След няколко дена майка му е нападнала майка ми, като й е наговорила много грозни неща и че не иска мен и бебето (дано), че съм оставяла детето си и съм ходила по мъже, тогава бебка беше на 2 месеца, представяте ли си що са човек е... Та след още седмица БМ е подал иск, че искал да му се припишат родителските права, че не съм му показвала детето (което абсолютно не е вярно, той сам не идва да го вижда), че съм го заплашвала със смс-и, че майка му е гледала без туй бебето, че съм си тръгнала "внезапно" (??) от дома му, че не съм се отразявала добре на детето си, че на нас двамата ни се полагат грижите за него (как става това като него го няма, просто ми е чудно), че все още издържал мен и бебето (хем съм го заплашвала, хем и пари ми е давал..). Просто като прочетох този иск, стори ми се, че чета есе, свободен текст, как може да пише неверни неща, само и само да вземе бебето от майка му и да го даде на майка си. Той самия не изпитва бащинска обич към детето ни- как може само и само, за да каже пред съда, че не съм показвала бебка, да не си я виждаш 1 месец и нещо?!?! И претендира за родителски права- че той си има, но иска пълни и да виждам бебо само 3 пъти през месеца. Знам, че не е възможно това, тя е много малка, а и аз за нищо на света няма да я оставя на когото и да е. Питането ми е: има ли някой преживял подобно нещо и неговите лъжеписания дали съдът ще ги вземе напредвид. То ако всяко свободно съчинение, ако се вземе за истинност, как разбират кой е по-прав или кой е по-малко грешен? Благодаря за отделеното време!
Майка съм на прекрасна госпожица, която е на четири месеца. Аз съм на 23 години и отскоро съм разделена с мъжа (нямаме брак), който е и БДМ, или по-скоро се разделих със свекърва си, тъй като бяхме в една къща. Мъжа ми го нямаше през повечето време, работи в чужбина и отсъстваше. Понеже забременях за седмица след запознанството си с него, заживяхме заедно, а с БМ живеела и свекървата, за което нямах против. В началото всичко бе г/д добре, докато окончателно не се преместих да живея с тях. Свекърва ми постоянно беше с мен, а мъжа ми или някъде на работа, или вкъщи отчаян такъв, т.е с него почти не излизахме. Свекърва ми все повтаряше, че той е бил такъв особен от малък, да не го разпитвам, защото провеждаше едни разговори скришом от мен, отиваше някъде, без да ми казва за какво и къде, в последствие разбрах, че е бил сводник и още куп неща, за които е знаела и майка му и го е окуражавала да продължава- нали да има много пари, пък откъде ще дойдат е било без значение за тях. По фейсбука на БМ прочетох брутални неща за държанките му, снимки, разговори, отвратих се от него, но някак си търпях и си казвах, че има надежда да се промени. Разберете ме, бях под натиск от страна на свекървата и на БМ, даже приятелки вече нямах, забраниха ми да се обличам, както си бях преди да се задомя, сменяха ми номерата, а впоследствие свекървата започна да говори на БМ за мен, вече не знам какво е говорила, той беше един намусен и ми се караше, че съм противоречала на майка му, че тя много е изтърпяла в живота и трябвало да я слушам, даже отивайки за чужбина той не ми казваше "довиждане", а "да слушаш майка. Виждала съм как тази жена е пращала на мъже голи снимки, а тя е на 55 (ползвахме общ таблет, не съм й бъркала в личния телефон). Да поясня, че свекървата нямаше мъж до себе си, бащата на децата й (има и дъщеря), идваше отвреме навреме у дома, а втория й съпруг починал. Усещах, че бях под прицел от нейна страна, но и бях бременна и си мълчах в името на спокойствието, а тя наистина е агресивна личност. Та, роди ми се дъщеричката и тогава свекървата (вече баба), толкова много си присвои бебка, че искаше тя да спи при нея, бъркаше се за всичко около бебо, даже и за кърменето ми се бъркаше, от което впоследствие ми спря кърмата. Та, нощта, в която напуснах "ада", беше всъщност четири сутринта, скарахме се пак за нещо, тя се развика (записах я на телефона), взе детето при себе си и каза да не се доближа до нея. Тогава писах на майка си да дойдат да ме вземат с полиция, защото сама с детето нямаше как да излезна, тя свекървата наистина не е наред психически и можеше да ни направи нещо. Дойдоха полицаите и родителите ми, на полицаите свекървата каза, че ме пускала, но е искала да изчака сина си да дойде от чужбина, а полицаят отвърна точно "тя може да си тръгне, когато си поиска",взех документите на детето и си тръгнах от там. Преди това свекървата се беше обадила на БМ, за да му каже, че съм извикала полиция, че съм й крещяла, което не беше вярно, БМ е искал да говори с мен, аз не пожелах, защото знаех, че ще ме помоли да остана в там, докато се върне, знаех, че ще слуша пак майка си и щях да бъда виновната. 10 дни, след като се върнах у дома на родителите си, БМ е дошъл и ми звъни, че е пред дома ми да покажа бебето. Показах му, той я погали и подържа, каза, че съм го гледала добре и си тръгна. На другия ден ми звънна пак и заяви, че искал бебето да е при него петък, събота, неделя, а аз му казах, че това няма да стане и да се срещнем пред някой магазин в центъра. Срещнахме се и този път каза, че от четвъртък до неделя искал бебето у тях, че без това не съм го гледала, а майка му го гледала (от тези думи разбрах какви ги е наговорила тази жена) , че не съм го кърмила, целият град е бил негов, щял да срине къщата на родителите ми върху мен и тем подобни. Казах му ясно, че ще стигнем до съда и неговото поведение не е нормално и че съм жива и здрава още, няма да си дам бебето на психично болната му майка- той сам потвърди преди време това. Тогава се ядоса и ме удари, а аз за да избягам от него се качих в колата си, но той отвори вратата и този път ми дръпна ухото силно и се закани, че щял да ми види сметката. Почувствах се много унизена, все едно съм била негова държанка и съм си тръгнала без негово съгласие, затова иска да ме нарани.
След няколко дена майка му е нападнала майка ми, като й е наговорила много грозни неща и че не иска мен и бебето (дано), че съм оставяла детето си и съм ходила по мъже, тогава бебка беше на 2 месеца, представяте ли си що са човек е... Та след още седмица БМ е подал иск, че искал да му се припишат родителските права, че не съм му показвала детето (което абсолютно не е вярно, той сам не идва да го вижда), че съм го заплашвала със смс-и, че майка му е гледала без туй бебето, че съм си тръгнала "внезапно" (??) от дома му, че не съм се отразявала добре на детето си, че на нас двамата ни се полагат грижите за него (как става това като него го няма, просто ми е чудно), че все още издържал мен и бебето (хем съм го заплашвала, хем и пари ми е давал..). Просто като прочетох този иск, стори ми се, че чета есе, свободен текст, как може да пише неверни неща, само и само да вземе бебето от майка му и да го даде на майка си. Той самия не изпитва бащинска обич към детето ни- как може само и само, за да каже пред съда, че не съм показвала бебка, да не си я виждаш 1 месец и нещо?!?! И претендира за родителски права- че той си има, но иска пълни и да виждам бебо само 3 пъти през месеца. Знам, че не е възможно това, тя е много малка, а и аз за нищо на света няма да я оставя на когото и да е. Питането ми е: има ли някой преживял подобно нещо и неговите лъжеписания дали съдът ще ги вземе напредвид. То ако всяко свободно съчинение, ако се вземе за истинност, как разбират кой е по-прав или кой е по-малко грешен? Благодаря за отделеното време!
. Има интернет, има информация, ... вече имаме представа, че по тази земя крачат ужасни психопати. Днешните девойки хич ли нямате чувство за самосъхранение. 
Благодаря!