Трудно проговаряне - тема 23

Предполагам сте прочели поне темата на зад, или сте писали някога тук, или имате лично отношение към нея , за да я следите, защото тя върви от много години и не случайно е в "Деца с увреждания и хронични заболявания".
Мога да кажа, че в началото почти винаги тонът изглежда остър, просто защото искаме нещата да станат от само себе си. Когато аз "влязох" тук, също ми се струваше, че тонът е по хард, но не, не е. Причината да е такъв е, че човек когато влезе тук си мисли, че неговото е по-добре от другите, които са писали и чака точно някой да го успокои, а често нямаме нужда от успокоение, а някой да ни каже право в очите каква е ситуацията (защото родата ни успокоява, комшийките - чукайки на глава ни успокояват, успокояват ни всички, които не искат да са на наше място и хвалят децата си). Дай Боже всекиму - изведнъж проговорили деца, но и моят опит сочи точно обратното. Писала съм - познавам само едно дете, което проговори "изведнъж" на четири, но въпреки това майка му не остави нещата - провери всички възможни варианти преди това (невролог, психолог, логопед и т.н.). Болката, мъката, понякога отчаянието, често съпътства тази тема - но и тогава нямаме нужда от успокоение, а от подкрепа. НО и радостите ни не са малко, радваме се на всяка една крачка, която е направило всяко едно дете - гордеем се с него. Надявам се сега разбирате, защо и дамите са реагирали по този начин

rihan, освен говорното развитие, се следи и общото - скача ли, бяга ли, общува ли по някакъв начин....

Напълно съм съгласна с bencholino!

Все едно моите пръсти са го писали това. Но на няколко пъти тръгвам да го пиша моето и все става излишно дълго

Тук никой не е груб, просто всички имаме една единствена цел в тази тема и споделяме опит. Без излишно разтягане на локуми или захаросани приказки. Точно защото наоколо все ще има кой да те успокои (а зад гърба ти да чука на дърво да не му се случва), е хубаво, че и тази тема я има.

Извинявам се за грубия израз, но твърдението е абсурдно, за какво нормално развитие говорим след като логопедът им е казал, че има забавяне в развитието. Напълно съм съгласна с _re_ge наваксването в едно такова изоставане е свързано с много труд. И подобно на другите момичета момента с успокояването и аз съм го чувала от сорта на ето виж братовчедка ми проговори на 7 пък нищо й няма. А откъде знаят, че й няма нищо? Направени ли са всички необходими изследвания за да може да бъде направено такова твърдение, като невролог, логопед, психолог, аудиометрия, ЯМР и т.н. Защото една лека атрофия на малкия мозък може да доведе точно до изоставане на речевото развитие, или корови атрофии в един от двата говорни центрове. Възраст от 7 години за проговаряне си е чиста патология и ако бях аз щях да го скъсам това дете от изследвания, защото винаги си има причина, в повечето случаи физиологична за забавяне на проговарянето.
Моето дете проговори на 4г. и 6 месеца безкрайно неправилно, но все пак говореше повече, а от 3 годишна работи ежеседмично с логопед. Сега е на 6 г. и 7 месеца и още не говори добре, речта й е на ниво 4 годишно, та при този опит нали се сещате че ми е малко трудно да повярвам, как дете проговаря изведнъж на 7 и за половин година наваксва, за такова нещо е възможно единствено ако причината за неговоренето е била на психологична травма например.
А мен дори и сега ме успокояват ето виждаш ли как дръпна вече говори, ама факта че почти 7 годишно дете говори с прости изречения, които са безкрайно аграматични, обръща пропуска или разменя срички, а за род число и глаголни времена и дума да не става и отделно че и речниковия запас й е като на 4. Моето дете има множество причини да проговори по-късно, но когато беше на 2 не знаехме за тях или поне за повечето и аз си спомням как плаках първия път като я водих на обследване и ми казаха, че трябва да работи с логопет, психолог, кинезитерапевт и ерготерапевт. Тогава си казах тея са луди е в крайна сметка хората бяха прави и сега работим със всичките изброени специялисти, но ако имаше някой да ме раздруса тогава и да започнем терапиите по-рано, сега може би детето ми щеше да е по-добре. Но тогава висичи около ме решиха, че трябва да ме успокоят и затова сега се чудя как да наваксам изгубеното време и възможности.
Jennifer_w Не знам дали знаеш но мозъка е най- пластичен и се развива най-бързо до 7 годишна възраст и до тогава в общи линии каквато си направил направил, оттам нататък става още по-трудно, казвам ти го като човек който години наред чете неврология и за съжаление е доста грамотен в тази област. Казвам за съжаление защото старата поговорка "Невежеството е блаженство" е много вярна.

Същото важи и за речника. До 6 години май беше детето натрупа основната част. А то моето проговори почти на 5. Ама ето на с двойна работа понавакахме...но какво му струва този нечовешки труд на него , на нас няма да коментирам.

Romanol, много са полезни нещата, които споделяте тук, както Вие,така и останалите мами минали по пътя на трудното проговаря е. Бихте ли споделили малко повече личен опит (ако е удобно разбира се),какви проблеми сте забелязали, когато Вашето дете е било на 2 години, освен речта,за какво още трябва да следим в развитието на едно дете на тази възраст?

Аз влизам да се похваля, че малката ми буболечка вчера за първи път каза "К". Няма да описвам каква радост беше. Подскача и си пее ко-ко-ко

При всяко детенце е различно, но основно трябва да бъдат направени изследвания и консултации с правилните специалисти, за да се търси причината за това закъсняване. При нас проблемите започнаха още от двумесечна възраст, когато детето започна да се изкривява в нетипични пози, направихме няколко консултации с невролози и ни казаха в крайна сметка, че това състояние е доброкачествено и ще се израсте до 3 годишна възраст. Тези изкривявания изчезнаха към година и 10 месеца. На 2 години имаше напълно неразбираема реч, освен това беше безкрайно тромава, постоянно падаше и тичаше като пингвин, и като цяло поизоставаше от връсниците си иначе в социален аспект не съм забелязала проблеми, тогава изведнъж започна да прави и епизоди на безконтактни втренчвания, започна се пак тичане по лекари с диагноза Епилепсия за 1 година и 8 месеца имахме 8 хоспитализации и 2 ЯМР на които се откри увреда на мозъчната кора в единия говорен център, която също така предизвикваше и част от пристъпите. Малката пиеше лекарства и си правеше гърчове и не можехме да я оправим, когато стана на 4 години пуснах генетични изследвания, които излезнаха година по-късно и се откри изключително рядко генетично заболяване, ние сме първия случай в България, което е свързано с медикаментозно резистентна епилепсия, умствено изоставане , ХАДВ и поведение от аутистичния спектър. В момента е на 3 медикамента и миналият месец пак беше в епилептичен статус, та при нас нещата са много сложни.
Но не при всеки е така, въпросът е че след повече от 5 години ние успяхме да достигнем до диагнозата заради моята упоритост и факта, че не се отказах да търся причината за случващото се с детето ми. За съжаление за нашето заболяване няма лечение но не при всички е така.
Борете се майчета, работете с терапевти от възможно най-рано колкото по-рано толкова по-добре.
А ако може да се открие и причината за състоянието на детето още по-добре, откриването на правилната диагноза е половината от лечението й.
Възможно е да се касае, на недостиг на витамини като Б6, Б12 или амино киселини. Да има пренасищане на тежки метали. Голяма част от метабулитните заболявания могат да се лекуват диетично, което същевременно да доведе до подобряване на състояние на детето.
Само един съвет от мен не давайте безразборно добавки, винаги се консултирайте със специалист, защото колкото и да са полезни те съвсем не са безобидни и в неправилните дози могат да направят големи бели.

Направо сте за сладкарница   . Честито

Знаете ли, че шести март е ден на говорните проблеми и в тази връзка на страницата на Киндиру бяха сложили списък с логопедипо градове,които ще преглеждат безплатно и даже ще провеждат лечение с предварително записване. За жалост изгубих линка, но ще го потърся сега пак.

Предполагам това е списъка: https://www.facebook.com/events/173767806578224/
За Варна няма нито един. Не се учудвам, аз няма при кого да я заведа детето си на платена консултация, а камо ли на безплатна

Здравейте, бихте ли ми препоръчали логопед в Южните квартали- Борово, Красно село и др. За съжаление нашият логопед в център Милеа по ред причини поне няколко месеца няма да може да ни води занятия.
Моят син е на 5г- говори предимно неразбираемо. С дефицит на внимание без хипер активност е по принцип но няма официална диагноза.

Еднократна консултация - че за какво ми е? Аз чунким/белким не виждам че детето има проблем. С работа на парче стена не става..

JOANNA_, и аз търсех преди в тези райони, но в крайна сметка ходим при логопед в Лозенец. Ако не си с кола, има няколко варианта с автобуси, кабинетът е на няколко минути пеша от спирката. Иначе с кола, от бул. България до там /говорим за време около 16ч/ , стигаме за най-много 15мин.

Не съм съгласна, че няма читави логопеди във Варна. Меркантилни специалисти бол, но не всички. Слава Богу! Доскоро работихме с чудесен логопед, който успя да постигне прогрес с моето дете. За съжаление напусна КД и не знам къде е в момента. Давам шанс на новия логопед.

Здравейте пак от нас
По повод книжките - момчето ни обича да разглежда, но определени такива - с камиони, трактори, строителни машини и т.н. Като прочетох тук, му поръчах и няколко книжки на Сутеев - почнах да му показвам едната "Пиленце и патенце" - впечатли се от нея - най вече накрая как пиленцето се намокри и постоянно повтаряше "Пийе  моки" /Пилето е мокро, се намокри/, "Пийе апти" /Пилето плаче/, но като цяло не му се задържа дълго вниманието към книжките. Четем си преди лягане, слуша, гледаме картинките, но после започва да ме закача да си играем или да му дам любимото камионче 
Иначе вчера каза: Тати кааа моа коуа /Тати кара моята кола/  От 1-2 седмици започва да казва "мое" на някои неща.
Другото всъщност, за което тръгнах да пиша: Когато му задавам въпроси, на тези които изискват отговор "Не", отговаря с "Не". Но, ако трябва да каже "Да", не казва "Да". Например: Има ли пиш? Не. Но: Искаш ли шоколад/бисквитка? Тогава просто отива да шкафа, където държим сладкишите, протяга ръчичка и казва: Дай. Питам го: Искаш ли да ходим на батутите /Знае за какво става въпрос - любимата му зала за скачане и дивеене в един Мол/, той само се усмихва, а ако каже нещо, вместо "Да", казва "Скача". Въобще не отговаря с "Да"