Трудно проговаряне - тема 23

Добре де мами, как да огранича детето от ТВ като няма училище или градина в което да не пускат филмчета. Макар и образователни. Просто такова заведение при нас Няма! Освен да си го държа всъщи между 4 стени. Техниката е навлязла в ежедневието ни. Как да го огранича? Гледат в градината по час и половина на ден. В колежа който го записах догодина гледат по 2 часа. А е още на 3 г. И училищната програма е само до обяд. Т.е след обяд вкъщи гледа още. Поне докато го храна

Вие сте специалист  и работите в тази област , или се изказвате от личен опит с  вашите деца ? Защото често обръщам внимание на коментарите ви .

Re_ge,на вас може и смешно да ви звучи ама на мен ми са плаче понякога. Дъщеря ми е ма 2.4, а синът ми е на 7 месеца- 2 бебета.И наистина,за да мога да го сменя,нахраня или приспя трябва да дам на дъщеря ми телефона. Пускам и детски песнички или приказки на български,но тя мн добре знае как сама да си ги смени. Освен това в това лошо време излизанията са ни ограничени и вече се изчерпва от идеи с какво да я занимавам,та в един момент пак се стига до телефона. Приказки не иска да и чета,и това съм опитала.
Знам,че сега се учи да говори и тези клипчета на английски много я объркват.Виждам,че в главата и е пълна каша. Примерно като иска нещо казва: give me, в редки случаи казва дай. Също така казва go away,bye bye.....

Аз свалям клипчета от youtube, съединявам ги с една програма, да стане цял филм, примерно 1 час и изключвам нета. Така, че гледа без да се сменят. Филмчетата са само образователни-цветове, форми, букви, числа, животни и т.н.

Става и през телевизора да се контролират.

Съгласна съм с  _re_ge, филмчетата трябва да се ограничат, още повече ако гледат в градината. Колкото и странно да звучи (в днешно време) след време ще имате проблеми със слушането - дали ще са приказки, дали ще е кратко стихче, дали ще е някакъв урок от госпожата или от Вас, защото при четенето я няма тази динамика и смяна на стимулите, както в един анимиран филм (приказка, сериал и т.н.), т.е. просто на детето няма да му е интересно. В темите много сме писали за това. Колкото и трудно да е ще се наложи (естествено, ако Вие желаете) да реорганизирате времето, така че в момента, в който приспивате едното дете, другото да има занимание - може да вади дрехи от пералня, може да защипва щипки за въженце, може просто да играе с тенджери и лъжици, да рисува и т.н. и т.н. Колкото и да е навлязла техниката в новото време, при положение, че откривате проблем в проговарянето се налага да спрете този вид занимания - децата бързо наваксват след това с таблетите. От друга страна, ако решите да го водите на специалист, било то логопед или психолог, и той Ви препоръча същото, а Вие не го спазите ще си дадете парите (поне половината) на вятъра. При възможност не се правете на герой, а включвайте баща, баба, дядо, поне вечер, за да ограничите достъпа до такива стимули, за да успокоявате детето.
Пример ще дам с моето дете - вече е на 6, живот и здраве, скоро на седем - таблет и телефон ползва от преди година и то при определени условия - написал е, сметнал си е задачите, изрязал е изрязванката си, прочел ми е нещо - ако не е направил, не получава правото да играе на таблет - често е толкова изморен, че предпочита да слуша приказка (аудио на телефона) .


Преди две или три страници обсъждахме точно за ехолалията, а в темите на зад е много коментирано.

Сега аз да задам въпрос към тези, които са в училище: Запознахте ли детето предварително с обстановката и госпожата? Как беше първите дни в училище?

Да,съгласна съм,че клипчетата пречат много на четенето. Вечер като легне преди да заспи,тя иска телефон,не иска да и чета. Засега ще огранича гледането на клипчета и ако до 2 месеца не видя промяна ще я заведа на логопед ( тогава ще е на 2.6 години).

Ще си позволя да дам съвет като майка на близнаци,Daniel 80,научете бебето да заспива само, оставяте в кошарата и излизате от стаята.
Много са ми интересни съвети да се вади пране от пералня или да се защипват щипки, ако бебето се приспива един час примерно.
Единствения изход от ситуацията е, или двете заспиват едновременно, или бебето се приспива само.
Ако трябва да оставя 3годишно без надзор, ще ми е доста притеснено...
Това от гледна точка на майка на близнаци.

Да, доста е трудно при деца с такава малка разлика да оставиш едното в другата стая без надзор

Моите деца са с 3 г. разлика. За една година съвместно съжителство нямам универсална рецепта как да огрея и с двамата. При деца с малка разлика е още по-трудно защото интересите са различни. Няма един път, в който баткото да не нахлува като хайдутин докато приспивам бебето. Това с баба и баща на разположение.

Като има баба и баща, хаосът е двоен.

Сега да кажа как процедирам аз с филмчета и игри. Имаме един таблет за неотложни ситуации - пътуване, например. На него youtube няма, изтрит е. Клипчета/филмчета свалени и така контролирам какво ще гледа. Игри има също. Те са образователни, например да подрежда предмети по признак, пъзели, има и едно любимо - на екрана се показва предмет, животно или храна, на български се казва наименованието и той трябва да познае с коя буква започва. Така и научи доста неща, които аз иначе не бих се сетила да му покажа и да научи как се наричат. На мнение съм, че и това не е полезно като цяло за развитието, но той е непоправимо нервен и писклив за най-малкото нещо крещи и аз не успявам да контролирам това. Просто не мога да се справя с писъците и срам не срам си го признавам. Но все пак се налага да посещаваме обществени места понякога, а никой не е длъжен да ни слуша цирковете. Затова не всеки път, но понякога се налага да го осмирявам по "лесния" начин. Ако го оставя да гледа каквото си иска, ще се зомбира на едни малоумни клипчета, с които youyube е претъпкан. Също на моя телефон youtube има парола, за да не го докопа и да влезе и от там да гледа. Иска не иска се задоволява с каквото има. Ако не, нищо няма да получи и така...

Днес бяхме на психиатър. Още не мога да проумея как се държа моя хубостник. Направо не беше себе си. Прави му оценка на развитието и не мога да проумея как неща, които знае и може по принцип сега изчезнаха изцяло. Мапример той му показва картинки и пита "къде се къпем", а моя показва печката Покажи ми къде е крачето - седи и не реагира. Пъзели по принцип много бързо и добре реди - там и един не можа. Питат го нещо, знам, че го знае, а той мълчи и гледа на другия край. Нищо не продума, освен "ЗааащооооОоооОоо", когато се ядоса... После някой въпроси му ги зададох и отговори. Не беше той просто... Почти съм убедена какви бяха изводите на психиатъра. Много ми е гадно.

Явно, защото е непознат човек.

Cyberspace, нов човек, болнична обстановка - като хора с опит в лежането по болници, поведението на детето ти е напълно нормално, много деца правят точно същата "пиеса", която описваш. Може би ще ти се наложи повторна консултация...


Мисля, никъде не съм написала да се оставя дете без надзор, предполагам като се приспива другото дете, вратата е отворена. Първото нещо, най-първото, което проумях когато разбрах последиците от лекарската грешка, беше че, за да може детето ми да функционира правилно, за да не бъде отритнат от детската градина, да го приемат, това беше да го науча да бъде самостоятелен. Цената, която платих аз, детето и съпругът ми, бих я платила отново, ако попадна в същата ситуация (дано не ми се налага и на никой покрай мен). Да, оставях го в коридора да вади самостоятелно прането от пералнята, да нижеше щипки и, въпреки че нямам второ - се държах все едно имам. Да наричаха ме идиот, когато изисквах от него, а другите го съжаляваха за случилото се, спрях телевизора, сложих ясни правила какво може и не може, не го щадях в нищо, исках повече от това, което той искаше да даде - със сълзи, с рев, стоически, не спрях да работя, изградих режим спрямо работата си, градината и работата на баща му.
Не съм съгласна, че бащата пречи, че създава хаос - напротив той е главно действащо лице в цялата ситуация, защото иначе човек когато се обезвери (аз го правя всяка година - попадам в дупки), другият трябва да го вдигне и не е никак романтичен този период. За бабите - при нас рядко се случва да го дам, защото едната е далеч, другата работи всеки ден - но факт е, че детето ги обожава - намира отдушник в тях, чака с нетърпение да го вземат (дори се преструва на болен, за да му се случи това щастие)

Резултат от всичко това е голям и аз се гордея с детето, че устоя. Днес той чете, вече и ръкописни букви, преписва, смята до тридесет без сметало, има интереси, децата го наричат с умалително име, канят го на рождени дни, не отделен от групата. Един от тримата в групата е, от които могат да пишат думи под диктовка. Да има странности в поведението - все още не е толкова комуникативен, чака друг да го попита, но положи толкова много усилия, проля толкова много сълзи, осакатих част от детството му, за да му "набия" всяка думичка в главата и знам, че още има много, много да работи, за да не се отличава от другите деца.... За това смятам, че при първото съмнение трябва родителите и всички около тях да си хванат и да почват да се борят, а не да отричат проблема и да намират извинения.