Трудно проговаряне - тема 23

Здравейте група !!
 Не съм писала отдавна ,но да се похваля че имаме напредък и сме с големи крачки напред. Опитваме се да правим изречение,с предлози и т.н. Логопедката също е доволна ,че за половин година имаме голям скок с говора. Има какво още да се желае,но нещата се случват.
Да споделя и още нещо което доста ме притеснява... Преди няколко дни правиха на сина ми операция на трета сливица под пълна упойка.  След упойката детето стана по изнервено и много се стресира.
Тогава бяхме и на педиатър за преглед в болницата. Докторката се учуди колко спокойно говоря за проблема на детето си. Попита ме за Скенер и ЕЕГ дали сме правили. Като й казах че не сме,тя ми вика какво чакате толкова. догодина елате февруари месец с една упойка ще направим изследванията...
Доста ми идват упойките и облъчванията а детето има напредък. Вие как мислите по въпроса?

ЕЕГ може да се направи и без упойка.

Моя беше 3 седмици на ясла и се разболя. ТОва е най-дългия период за който е посещавал ясла. Отказа да спи там. Пробвахме, но се изнервя, реве и аз него натискам. Обаче мн добре се чувтства предиобед там. Бих казала, че ходи с желание и е видимо доволен като го взимам. Аз за тези  седмици забелязах голяма промяна у него в положителна посока. За жалост това боледуване се оказа тежко и сериозно и се очертава да тръгне на ясла чак януари. Сега се гледа вкъщи с бабите, но определено му е скучно.  Като види деца по ТВ или в интернет се радва и вика "дечица дечица" мисля му липсват много.  Редовното ходене на ясла съвпадна с едно засилено желание да "говори" и сякаш имаше подобрение в разбирането. Сега ми се струва, че ако не се върне назад то ще тъпче на едно място. Не знам какво да му измисля като занимание, и къде да му търся деца. Сезона е такъв, че в 5 вече е тъмно и по площадките няма никакви деца.

Аз да питам нещо, което не ми е ясно. Когато се казва, че е добър признак детето да имитира какво се има предвид? Поведение? Звуци? Интонация? изобщо не ми е ясно.

Иначе изречения при нас изречения все още няма. Думички само има нови. Разбирането още е далечно от желаното. Ето пример от преди 5 мин, иска да си вземе нещо от кошарата и аз, за да не се катери му казвам да отвори ципа и да си го вземе. Той посяга да си сваля ципа на суитчъра. Аз казвам "не не този, ципчето на кошарата" и трябваше да повторя 3-4 пъти и да посочвам с пръст за да се усети какво му казвам.

Здравейте tina ,съветвам те ако детето разбира и има шанс да стои мирно на скенера да му спестиш упойката.ЕЕГ категорично без упойка.Когато чуя лекар да предлага ЕЕГ с упойка и избеснявам имаш  време проучи

Подкрепям
На моето дете правих без упойка някъде на 5 и половина. Синът ми се страхува до истерия.  Докторът беше супер. Направи му я на шега , но мен ме разплака като ме поучаваше.

Моето дете ходи първо на ясла от 1година и 11 месеца до 2 години и 7 месеца с голямо желание. Започна да плаче едва когато дойде времето за сборните групи и го спрях. Не съм наблюдавала регрес, но и не видях прогрес.

На градина също ходи с голям мерак. Не забелязвам да е научил нещо ново за няма и месец ходене. Всичко ново, което знае го е научил вкъщи. Странното е, че в яслата боледува общо 3 пъти, а в градината не може да изкара повече от седмица.

Според мен всичко зависи от детето и от възможностите на родителите разбира се.

Здравейте! Нова съм в темата и имам нужда от подкрепа и съвет.
Живеем в чужбина.Имам син на 2г и 2м, който не говори, казва няколко думички, и то неправилно. Разбира абсолютно всичко. От известни време бърбори на свой собствен език, който никой не разбира. Чувствам се провалена като майка, за това, че не съм успяла д му помогна в проговарянето. Неговите връстници говорят и пеят песнички, а той нищо. Казваше ми мама, но от известно време ме прекръсти на "мане". Може да изговаря "мама", защото съм го чувала. Но за мен остава загадка защо ме прекръсти така. Както споменах, живеем в чужбина, но той общува предимно с нас и виждам, че не разбира местния език. Догодина ни предстои записване на детска градина и от сега го мисля колко ще му е трудно. Изкарахме цяло лято в България, споделих с майка ми, че имам известни опасения, че изостава езиково и искам да го заведа на логопед, но тя ми каза, че е още малък и че затрудненията в проговарянето идват от там, ме не му говорим достатъчно, както и че не е общувал с българоезични деца. Мислех, чедо края на лятото ще отприщи и ще казва по някоя дума, но ето, че дойде зимата, а той все така говори на китайски. Освен това не знае цветовете.Адекватен е, разбира всичко, бих го определила като палав, инатлив и своенравен. Не смея да поставям диагнози като хиперактивен и със синдром на дефицит на вниманието.
Бих искала да ви попитам дали има някакви упражнения или методики, които бих могла да прилагам в къщи, с цел езиковото развитие на моя син. Опитвам се да му разказвам приказки, но не е особено заинтригуван. Говоря му постоянно, обяснявам кое какво е, какъв цвят е, за какво служи. Но сякаш не е достатъчно. Отворена съм за съвети и предложения.
За сега съм се концентрирала първо върху усвояването на бългсрския език.

Благодаря ви момичета.Нека да мине малко време,че детето още е в стрес от докторите.
 Още веднъж ще говоря с докторката за упойката. Ако каже че няма друг начин ще се допитвам до вас. Иначе при кого сте ходили за ЕЕГ,без упойка?

А защо щом живеете в чужбина? Може да се окаже че ще трябва детето ви да говори на един език и той е онзи , на който говорят там. Иначе или ще има проблеми с проговарянето или дори ще започне да заеква. Лесността на многоезичието е мит.

Концентрирала съм се върху българския, защото имаме планове след 3-4 год да се върнем в България.

Някой упражнявал ли е брейн баланс с детето?
Какво Ви е мнението?

Дете което не говори на 2и 2 има проблеми с поне 70-80% вероятност. Така смятам от опута си и от каквото съм видяла чула сред познати.Имате ли българска среда? Примерно  деца с български, приятели роднини с български , телевизия книжки , занималня или градина  с български. Ако да , изключете напълно използването на другия език наоколо. Тръгването на чуждоезиков  дг е възможно да се окаже голяма грешка. Проблем е и че на тази възраст  3-4 години за които говорите  е много голям период. А след три четири години децата трябва да са набавили най голяма част от речника си ( смята се че става някъде до шестата година )  , плюс познание за света и комуникация в средата , плюс готовност за тръгване на училище. Малко изкуствена се получава средата при вас.  А ако детето има наистина вербални проблеми а е не такива свързани с двуезичието ситуацията ви става още по-сложна.

vasilissa1 ,  _re_ge ме е изпреварила. Три - четири години са много дълъг период, независимо дали детето говори или е трудно-проговарящо. Още повече, че и Вие не сте сигурни дали ще се върнете в България или ще си останете там, където сте. Как ще изолираш детето? Езикът се чува не само в детската градина, той е навсякъде - в магазина, на площадката, по телефона и най - важно на улицата, където са едни от най - интересните стимули за детето. Някак си ситуацията изисква да вземете решение, ще се местите или не, а от там на какъв език ще се говори. Това с "отприщването" е рядко явление (виждала съм само едно такова дете до сега - но родителите въпреки всичко се бяха застраховали с нужните консултации).
Писано е доста по въпроса с двуезичната среда, прочети дори само една тема назад и виж как са процедирали хората. В началото на темата има доста материали за работа с децата. Мисля има и един тест АТЕС, въпреки че пише, че е за деца от аутистичния спектър подчертава добре къде детето има проблем, за който може да не се замисляме в първия момент (общуване, поведение и т.н.). Не е диагностичен, но може да те насочи.
Що се отнася до приказките, ти чети, за да свиква с избрания език, но не очаквай да му е винаги интересно и да започне от там да разказва. В началото, само четях не исках нищо от него, по - скоро използвах карти с картинки и неща от бита. Говори с прости изречения без излишества.
И да кажа, не си виновна ти, още по - малко си провалена майка - понякога нещата просто се случват. Важното е, че си започнала да търсиш информация, втората стъпка е да се пребориш с всички хора, които ти казват: "Проблем няма, остави го детето на мира!" - и да няма и да има, трябва да почнеш да го "учиш" за нещата около него бавно и славно . Поздрави

ПП: Не си сравнявай детето с другите, защото това е загубена битка и тогава ще паднеш много!

Трябва да се науча да пиша по - малко

Привет. Чета ви от изв. време. Доколкото знам към 3г възраст се търси консултация с логопед. Виждам, че някои от вас казват, че може и по - рано.
Моето дете е на 2г3м и казва към 10 думички само. Иначе разбира всичко, но бързо му омръзват и книжки и всичко, много е активен. Според мен няма проблеми със слуха.
 Да ходя ли на специалист или да изчакам? Забелязвате ли, че момченцата по - късно проговарят от момиченцата или това са само митове?
Притеснявам се.

От известно време забелязвам, че детето има доста силно изразени сенки под очите. Сутрин не се забелязват толкова, но по обяд започват да личат повечко. Не е обвързано със съня според мен - спи си добре. На обяд не винаги, но за сметка на това ляга рано и нощния сън му е доста. Дали да се притеснявам?