Трудно проговаряне - тема 23

На 4 години едва се обръщаше на името си. Много малко разбираше. Само за обличането "дай ръчички, дай крачето, седни, стани". Единствения аутистичен маркер беше слабия очен контакт, който в момента е почти в норма. Все още не играе пряко с деца като партньор, но обожава да участва в колективни дейности - гоненица, танци, подреждане в колонка по двама. Обича деца и всичко, което правят. Интересува се силно от всичко, което го заобикаля. Не мисля, че е аутист.

Томела, щом е почнал да сочи, значи скоро ще дръпне доста и разбирането и речта.
За ноотропила и на мен ми е интересно, имам рецепта, но не съм давала. Към момента не давам нищо, а темпото на вървеж е добро. Иначе пантогам също ни препоръча хомеопатката, ама още му се колебая също.

Моя син започна да сочи на 1 г и 9 м., но реч се появи на 3 г. и 9 м.

Ivankaka,дано.. Praschinka,да..по това което си писала наистина сина ти е само труднопроговарящ,е и с разбирането е имал проблем. При нас има отказ да играе с деца,отскоро започна да се заглежда в тях и да дава целувка и прегръдка,но го прави рядко... Не умее да играе на игри с въображение,дори и с едногодишно да го събера,за да си търкалят топка пак ще откаже...С мен например си играе,ако аз настоявам,не разпознава емоции,но това го слагам към това, че трудно разбира реч,дано с напредване на разбирането с моя помощ и на психолога се научи и на това.

Моят син (3г. и 10м.) има известен напредък - тук-там връзва по две-три думи, например "Дай мече", "Кафяво мече", "Малко мече", "Много мечка", "Мечо плаче/яде/спи", "Батко дойде", "Вкусно бонбон", "Това нещо пари" и т.н., мечката е просто пример. Не знам дали се брои за проговорил, според мен не, щом все още не можем да завържем съвсем прост разговор от две-три думи. Повечето неща ги разбира вече, команди също разбира, но дали ще изпълни зависи изцяло от това дали е на кеф или не. А ако изпълни, то ще е с недоволство и накрая ще изпищи от яд, че го карам или по-точно, че най-учтиво съм го помолила. Натрупал е доста речник, но за много от нещата само аз си го разбирам. Има и някой думи, които хем вече ги е научил правилно, хем инстинктивно по навик си казва старата, негова си думичка. Например на грейпфрут казва "метку" , на ягода - "уатити" и т.н. и щом ги види просто го изстрелва. Но примерно на въпрос като "Хубаво ли е на градината" не може да отговори, не разбира все още въпроса явно. От месец и повече приема Гамалон, но не мога да кажа виждам ли нещо положително конкретно от него.

И при нас почти така. Моето момче сочи от около годинка (не знам точно, но на 1.2 г. има снимка със сочещо пръстче), но реч се появи към 3 г.

Галиция, мерси. С разбирането моят сега е горе-долу на това ниво, което описваш - на 4 години и 9 месеца. Не сочи и не проявява особени умения за общуване с хората (само дето се гушка и притиска или се усмихва понякога), тоест има си сериозни аутистични белези, то и диагнозата му е такава, но много би ми се искало ако не да проговори, поне да дръпне с разбирането до степен да могат да му се обясняват по-сложни неща - какво да прави, как да се държи, кое какво е и защо е...
Отдавна си мисля да отида при лекар, който да предпише ноотропил - май невролозите го правят, а психиатрите по-скоро не са му фенове; но засега не съм опитвала да го направя.
И моят не играе игри.

Със соченето и проговарянето варианти разни. Дъщеря ми започна да сочи към година и два-три месеца, и то най-напред с цяла ръка (някъде сочат норма до 12 месеца да е започнало да сочи детето, другаде - до 14 или 15; баща им според записките на майка му е започнал да сочи на 11 месеца, за себе си не знам), след година и половина каза първите думи, но сега на три си говори свободно като всички нейни връстници.
Но е вярно, че ако детето сочи в ранна възраст, е добър знак, прогнозата за проговаряне и развитие се смята за добра. Същото важи, ако по-късно се опитва да използва други жестове.

Здравейте, днес на контролен преглед при УНГ специалист, помолих да погледнат юздичката на езика, докторката беше категорична че трябва да се реже.
Каза че на деца над 4 г.се прави с пълна упойка, насочи ни към лицево челюстна хирургия медицинска академия.
Някой правил ли е тази процедура и как минава, притеснява ме пълната упойка и периода на възстановяване, както и болката след процедурата.
При кой лекар сте правили, остава ли се в болница?
Ако с тази процедура си решим 80% от проблемите, всички диагнози, консултации и теории на лекари и специалисти ще бъдат оборени, побелелите ми коси от тревоги ще бъдат напразни и ще бъда най-щастливата майка.

Томелла
В началото сина ми беше абсолютно индеферентен към всички наоколо. Не го интересуваше никой и нищо. Живееше в свой собствен свят. Писала съм и преди но имаше и адски Сид. Не позволяваше да го пипат, да го решат,  да ходи с къси ръкави или панталони,  да е бос , да му бъркат в устата, къпането , рязането на нокти беше ад, не можеше да говорим малко по-високо у дома -запушваше си ушите, пищеше , дразнеха го ярки светлини. Мисля че беше се затворил в свой собствен свят. Като сложиш и лошото разбиране се получаваше една перфектна среда за типично аутистично поведение. Какво да говорим за разпознаване на емоции и реципрочност. Полека лека обаче както съм писала и преди с работа по всички направление нещата почнаха да потръгват. Примерно в началото не ме гледаше в очите. Хващаше лицето ми с ръчички и ме гледаше в устата. Психоложката казваше - трябва да е някаква много изразителна тази твоя уста за да гледа в нея. В началото ако ме поглеждаше в очите направо потреперваше и се потрисаше ( дори се криеше ако видеше говорител на екрана на телевизора  да глда напред уж  в него!)  Психоложката казваше че трябва да изместим погледа нагоре. Хващах аз лицето му ръце и го молех с жест с два пръста  - погледни ме в очите. А за "обичам те" жест  се прегръщах с двете ръце. Беше трудно в началото да му повтаряш по хиляда пъти на ден че го обичаш че всички в къщи го обичат без да получаваш отговор. Но никъде след две години такива повторение , задно с подобряване на разбирането , потръгването на речта и намаляване на Сида и той почна да отговаря обичам те. Почна да чете по лицата на хората емоциите. Много работеха и с психоложката - каква е разликата между сърдит и раздразнен, между тъжен и отчаян. Едни картончета с лица листиха и анализираха,  приказки с примери ползваха , какво чувства този или онзи герой. За домашно да намерим история в която героя да е тъжен или обиден или сърдит или ядосан. В един момент усети разликата. Примерно го питам - защо си сърдит а той отговаря - не съм сърдит - тъжен съм. Не мога да кажа до колко е естествено за него това разпознаване дали не е нещо добре научено като извод от анализ по наблюдение на човек на който трябва да отговори с емоционална реципрочност. Но в момента е тотално адекватен като реакция на някаква човешка емоция насреща му.

sentio На мен ми я заразаха към 4 години, може и да съм била по-голяма защото го помня. 80-те години това се случваше за 2 минути с локална упойка. Самата аз съм проговорила на 4 + г., но според майка ми зареди пристрастяване към бибата.
Моят син също имаше подобно маниакално обсебване от кърменето. Едвам го отбих, но аз сама съм се отбила преди първата си годинка.
Моето дете има избирателен очен контакт, тоест избира си хора които харесва и към тях е напълно отворен, но ако не му хареса някой го показва. Отделно посочва всичко с пръст от много отдавна. Това му и комуникацията ... показва с пръст какво иска и протяга ръчички ако на високо, а и забелязва дори и умишлено скрити от него неща.
Лепнаха му ГРР в Св. Никола. Ще направим облседване, записах час за детски невролог. Обмислям и УНГ да проверим ушичките.

Flower Fairy, при кой детски невролог записа час? На нас първия ни преглед беше при УНГ, но за съжаление конкретна информация не получих. Погледна й в ушите и това е. Във Варна не може да се изследва слуха на толкова малки деца.

ice_sparky В Майчин дом при Делиганева. В София не искам пак да се замъквам, пък и не съм сигурна за проблем на неврологично ниво. Ушичките също ще прегледаме, но не знам при кого. Доколкото знам във Варна не се изследва слуха. Честно казано изпушвам от мисли.

Ние сме при Делиганева на 25-ти около обяд. На УНГ бяхме при Мутафова. Тя ни каза, че единствената възможност във Варна е изследване на проходимостта на Евстахиевите тръби в център за слуха "Фонио". Там ще ходим в четвъртък, но звучаха доста притеснени като разбраха възрастта на детето. Не мисля, че това ни е проблема, но искам да направим това изследване, защото смятам да пробваме барокамера.

 _re_ge , впечатлена съм от това, което разказваш.
На колко години и с каква диагноза към момента е вашето дете?

ice_sparky Аз записах час при Делиганева за 9 декември. Възползвах се щом видях свободни часове.
Имаш ли представа как стои въпроса с този център за проверка на слуха?