Трудно проговаряне - тема 23

аз пък съм с много добри впечатления от ресурсния учител в ДГ, даже работи по-добре и по-съвестно точно по проблемите на детето, отколкото някои прехвалени, скъпо-платени логопеди, които сме посещавали.

Явно сте попаднали на добър специалист. При моето дете още не е идвал ресурсния. Аз си мислех, че идва 1-2 пъти в седмицата, но вчера говорих с госпожата и тя ми каза, че още не бил определен кой да идва. То половината учебна година мина, те от сега на татък ще определят кой да работи с детето. Има ли педагози, които работят и на частно? С какво са полезни на детето и родителя? Не знаех, че има частни педагози.

Ние посещаваме 3 пъти седмично специалистите в кабинетите им, работят в мое присъствие.
В детската градина само за това ходим.

При нас училището си има собствен ресурсен учител, избиран от директора. Плаща му се от бюджета на училището. По принцип е добре, защото винаги е на разположение. Но пък контролен орган е директорката, а аз незнам дали ресурсната не е нечия позната. Засега ще работим с госпожата.
Отдавна не бях писала, но вие сте такава подкрепа! Благодаря ви!

Здравейте,
За първи път пиша в темата.
Имам дете на 4 години и 8 месеца с изоставане в говора след 3 години посещение в одз. Посещаваше активно две години в ясла и една година в градина.
Вече година ходи на логопед, но развитие има от последните 5-6 месеца откакто не посещава градината. Имахме известно проблеми там.
Имам нужда от подкрепа

Моето момче до 4 годишен казваше само ало и чук чук. После изведнъж започна бързо да трупа думички. Не се отказвайте и вярвайте!

Моето дете вече е на 10 и от първи клас съм отказала всякаква помощ от ресурсно. В дг ресурсната  ни беше съпътстваща терапия но в никой случай не беше основна. Млада и амбициозна но добрия и опитен специалист е друга работа. Нямахме време някой да натрупва опит работейки с нашето дете. При децата със СОП всеки месец е от  значние. Детето ми имаше голям късмет с нашите специалисти. Но преди това опитахме и сменихме няколко ( включително и работщи  в ресурсно но на частно (!)) докато попаднем на нашите. Ние имахме късмет детето да се сработи с тях а те да имат дългогодишен опит за работа с деца от спектъра.

Здравейте! Вчера мина първична консултацията с д-р Симеонова в Св. Никола, София. Предположи ГРР-неуточнен, но ни праща на обследване. Вероятно него във Варна ще го направим защото тук са претрупани и не ми се чака вечно. Терапията с психолог и логопед била правилната и да продължим.

А разбираше ли и колко?
Моят щото почти на 5 и той казва само "ало" (понякога), но и слабо разбира на всичкото отгоре.

Praschinka, ако може да напишеш детето ти от аутистичния спектър ли е или не...спомням си преди година и половина,когато за първи път отидохме при една детска психиатърка тя ни каза, че детето ви не говори ви е най малкия проблем, ако беше само това нямаше смисъл да идвате. Тогава започнах да си давам сметка за всички други симптоми на аутизма и как до тогава сякаш съм била сляпа за тях,започнах да се обвинявам, че не сме потърсили помощ по рано и така....и започна ходенето по мъките дето има една приказка, майките на децата от спектъра ще ме разберат...спирам защото и без това темата е друга.

Томелла
Всичко е комплексно. Моето дете имаше всички симптоми на аутист като единствената разлика беше че имаше  частичен очен контакт. Всички казваха аутист аутист. Само Стамболова каза - е не  е аутист тва дете. На въпросът защо каза следното - първо на визитата при нея забелязала как й хвърлил един поглед иззад моят гръб, каквото не бил хвърлил аутист. И второ  - разгледал всички играчки  като очевадно една му харесала най - много затова играел само с нея Беше мултифункционална  играчкас която издаваше звуци. Имаше клавиши и много други неща. Той опитвал от всичко в тази еднма играчка каза тя, макар и да играе само с нея.  Излиза че още на три го е определила правилно. Но за да разберем и да видим че той е имал потенциала ни трябваха години работа.

Re ge,да години работа...  мисля си писала и друг път усилена работа с детето, логопед психолог и най вече в къщи. Обаче си спомням, че си споменавала, че си давала и Ноотропил,ако не се лъжа когато сина ти е бил на 5 г. Мислиш ли,че без неговото действие резултата щеше да е същия,тоест помогнал ли е медикамента, за да е сина ти с големия напредък,който сега има.

Наистина доцент Стамболова, когато го консултира на 3 и два месеца каза че според нея до три половина ще проговори, но ако не се случи  да започнем да даваме ноотропил, като по-този начин го стимулираме. Даде ни подробна схема как да се въвежда ноотропила и държеше да се чуваме по телефона кога да спрем увеличаването на дозировката. Като се прибрахме всички наоколо почнаха- не не о! не, само не това, моето дете така а моето иначе - превъзбудени, изнервени, ставали децата,  това лекарства пипало грубо в мозъка ни казваха - само това чувахме. Един не каза да му е помогнало на детето. И ние като стана на 3 и половина не понечихме да го даваме. Да обаче времето минаваше. Много труд. никакво закрепване. Всичко някъде изчезваше. Все ни викаха трупа пасивен речник ама не излизаше този речник. Значи от 3 и 3 месеца до 4 и 9 месеца нямаше реч , отделни думи , схеми с помощта на пекс но не и с изговаряне/прочитане. Разбирате че 4 и 9 вече е сериозна възраст за дете без реч. Особено ако си работил като роб цялото това време.
И мъжът ми един ден казва- абе що да не опитаме ноотропила. нямаме какво да губим вече. Ако видим нещо да се влошава ще го спрем. но не опитаме ли винаги ще има едно ами ако. Имаше едни 4 дена по 21 септември, не бяха на градина децата . Замина мъжа ми в командировка и ме остави сама с  детето да почвам ноотропила. Давам аз сутринта дозата, давам на обяд. На следващия ден давам сутринта дозата и детето казва- Мъчно за Дейвид. Дейвид беше котарака ни който почина няколко месеца преди това . Детето според мен се държеше сякаш никога не го е забелязвало!!!! или поне така изглеждаше. Обаждам се да кажа на мъжа ми и рИва, направо бях изпаднала в истерика... ИИИ като се отприщи тази мити реч изведнъж. Сякаш всичко сипвано почна да бълва. Подобри е разбирането, почнаха да се закрепват научените неща. но ние първата година не вдигнахме дозата повече от по 2,5 мл два пъти на ден от сиропа който е 20%. едва като стана на 6 години вдигнахме дозата на едно пакетче/саше  делено на две ( май по 1,2 милиграма на ден правеше това ) . Не го пиехме и лятото. преди да тръгне на училище го спряхме. Имаше една лека изнервеност последната година , но може да е било заради настискането което трябваше да направим за да го изравним с тези които тръгват на училище. Решихме повече да не му го даваме, слава богу за момента няма и нужда.

Та каквото и да ми казват че Ноотропила видите ли  не бил причината детето да проговри - от това което ви пиша как ви се струва... Верно ноотропила не му вкара думите в главата, не натрупа речник, не го научи на всички неща но извади всичко вложено като труд в детето по някакъв чудесен начин. Можехме ли да чакаме още нещо чудесно да се случи щом до започването на ноотропила такова не се беше случило при цялата работа и то повече от година и половина ?

Re ge,благодаря ти за изчерпателния отговор, излиза че още на третото даване си забелязала промяна в речта,когато е говорил за котето ви и то не просто да пита примерно къде е, а е изразил чувство, поне аз така го разбирам...Наистина съм много приятно изненадана,само че съм чела, че ноотропила трябва да се дозира добре,за да се получи нужния ефект. Излиза, че аз ако след време реша да почна да давам трябва се доверя на човек,като доцент Стамболова или направо да отидем при нея. Иначе сега моя син казва изклчително малко думи,къде повтаря,къде по предназначение, не мога да си обясня защо примерно в последната половин година е казал само 2 пъти мамо дай, в другите случай е ъъъъ и протягане на ръка, а от 2 или 3 седмици започна да сочи и с пръст за моя изненада. Тоест си мисля,че веднъж казал думата всеки път,когато иска нещо ще ми казва дай...само че това се случва сигурно само при децата в норма,не и при нашите. Не знам, единствено дете ми е и не съм питала близки и познати за това,как е с техните деца...И то единия път каза мамо дай,когато държах в ръцете си мисля някакъв важен документ и тръгнах да се крия в другата стая и сина ми явно разбра, че няма да му го дам лесно, даже изобщо...