Здравейте, мили момичета! Реших да споделя с вас един дългогодишен мой вътрешен тормоз, който е свързан с една далечна приятелка, тъй като съм изправена пред трудната дилема дали да прекратя взаимоотношенията си с нея. С нея се запознахме още в 2-ри клас в училище и оттогава започнахме да сме близки, тъй като и майките ни работеха заедно. След като стана време да се местим от училището по време на 7 клас, всеки си пое по пътя и почти не поддържахме връзка. Ние имаме една обща приятелка, с която пък аз се сближих в последствие. След абитуриентските балове отново подновихме отношенията си с тази моя стара приятелка, започнахме почти всеки ден да излизаме и като цяло много се сближихме. Година по-късно започнахме работа, тя се премести от квартала ни и към днешна дата се виждаме сигурно веднъж в месеца някъде. Проблемът в цялата ситуация е, че през цялото ни приятелство е имало неща в държанието и характера й, които много са ме дразнили. Такива са постоянното клюкарстване за целия квартал, споделяне на чужди тайни към мен и нещото, което най-вече ме тормозеше беше нейното непрекъснато мрънкане и негативизъм. Съвсем наясно съм, че няма идеална работа, но тя винаги мрънка колко й е писнало, колко мрази да ходи на работа, колко отвратителни са колежките и всичките й приятелки(разбира се освен мен, защото съм пред нея в момента, но това ме кара да мисля, че със сигурност говори зад гърба ми). Всеки път, макар и рядък, когато се срещаме, аз се прибирам у дома, изпълнена с изключително много негативна енергия и адски изтощена, въпреки че моята представа за живота е далеч по-позитивна. Тя просто е от онези хора, на които им казват енергийни вампири, кара те просто да не ти се иска да живееш повече в този ,,отвратителен'' свят, който тя налага и представя чрез нейните очи. Всеки път се заричам, че ще спра да се разбирам с нея за срещи, но все нещо в мен ме спира, може би е страх заради всичките ни години приятелство и жал, защото все пак сме съседки и не знам как ще се засичаме и държим, ако прекратя отношенията си с нея. Другият проблем е нашата обща приятелка, с която на мен лично ми е приятно да излизам, но ако спра да дружа със старата ми приятелка, имам чувството, че тя ще изисква информация за мен от нея или казано по друг начин клюки. Просто не знам как да постъпя, затова бих искала да чуя вашите съвети. Постоянно чета, слушам, а и все повече осъзнавам колко е важно наистина човек да е позитивен и да бъде обграден от позитивни и чисти хора в живота си, знам, че да спра взаимоотношенията си с нея би било най-правилното решение, но знаете, от друга страна чисто човешките вътрешни съмнения някак си все ме спират и тормозят допълнително. Дали няма да остана без приятели, въпреки че освен нея имам и други приятелки, дали няма да е жалко за всички наши години приятелство, въпреки че като излезем тя говори предимно за себе си, без дори да ме попита как съм през целия ни разговор, аз се чувствам като чужд човек, който няма какво да си каже с нея повече... просто съм в голяма дилема и бих се радвала да чуя вашите мнения и препоръки относно моята ситуация.
- Публикувана: 20 окт. 2017, 16:47 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2017, 09:29 ч.
Дългогодишна дилема дали да прекратя приятелство
Тази ваша "приятелка" не ви е приятелка. Приятелството е взаимно. Това означава, че и при мълчанието ви да ви бъде приятно и спокойно.
Тази ваша "приятелка" е изпълнена с негативизъм и се вижда, че е егоист човек. Важното е тя да бъде добре. Гарантирам ви, че говори зад гърба ви. Щом говори зад гърба на другите хора, тя говори и зад вашия гръб.
Не се страхувайте, че ще останете сама. Съдя, че вие още сте млада и не знаете какви са злобни и жестоки хората. Важното е човек да има само един приятел, въпреки че и такъв приятел не може да се срещне през целия живот.
Тази ваша "приятелка" е изпълнена с негативизъм и се вижда, че е егоист човек. Важното е тя да бъде добре. Гарантирам ви, че говори зад гърба ви. Щом говори зад гърба на другите хора, тя говори и зад вашия гръб.
Не се страхувайте, че ще останете сама. Съдя, че вие още сте млада и не знаете какви са злобни и жестоки хората. Важното е човек да има само един приятел, въпреки че и такъв приятел не може да се срещне през целия живот.
И аз имах подобна приятелка, с която се запознах в 8 клас. Бяхме близки, бягахме от часовете, но аз по принцип след 5 клас не бях добра ученичка. Когато правехме глупостите си мислех, че искам да ги правя, защото тогава ми беше времето, когато завърша подобни неща са недопустими. Така и стана, в 10 клас казах край на глупостите, но тя продължаваше да ме кара. Танах сериозна за да мога да имам прилична диплома и след като завършихме прекъснах контактите си с нея. Веднъж излязохме на кафе и тя искаше да ходим на дискотека...каква дискотека, мен мъжа ми ме чака вкъщи, за какво да ходя на дискотека с човек, който за пореден път ми доказа, че не струва.
Опитах се да я променя, ходех да я взимам от тях за да ходи на училище, говорих ѝ, но нямаше шанс.
Ако бях на Ваше място, бих се опитала да ѝ покажа колко всъщност шарен е светът и че ако животът ѝ не ѝ харесва, тя си е виновна. Ако ми говори за другите лошо бих казала "представям си за мен какво говориш когато ме няма". Ако не стане - не си е струвало. Това, обаче, има смисъл, ако държиш на нея, а аз не мисля, че е така.
Опитах се да я променя, ходех да я взимам от тях за да ходи на училище, говорих ѝ, но нямаше шанс.
Ако бях на Ваше място, бих се опитала да ѝ покажа колко всъщност шарен е светът и че ако животът ѝ не ѝ харесва, тя си е виновна. Ако ми говори за другите лошо бих казала "представям си за мен какво говориш когато ме няма". Ако не стане - не си е струвало. Това, обаче, има смисъл, ако държиш на нея, а аз не мисля, че е така.
И аз имам такава приятелка и с нея се виждаме веднъж на няколко години. И на нея всичко и всички са й криви и са все несправедливи към нея. Няма смисъл да се нарушава вътрешният мир с такива хора. Те не търсят решения, а само още повече причини, поради които да се изживяват като жертви, за да има на кой да се оплакват после и да го изцеждат емоционално. Въобще няма смисъл дори да се прекъсват взаимоотношенията с такъв човек. Ограничават се страшно много и когато сте една пред друга просто не я оставяш да си "излива душата", а сменяш темата с положителна, казваш на шега положителната страна на нещата, намираш си извинение и след 40на мин се изнизваш и така.
... Дали няма да остана без приятели...
А не е ли по- добре сам, отколкото зле придружен?
Но и за мен това не е приятелство, а имитация на такова. Ти се чувстваш зле, не получаваш опора, внимание, радост от общуването ви, а в същото време не сте достатъчно близки и откровени, за да й кажеш всичките тези неща направо. Ако погледнем истината в очите: каквото и да решиш, ти истинска приятелка в нейно лице нямаш.
Имах такава приятелка. Постоянно мрънкаща, вечно недоразбрана и недооценена, винаги тя права, а другите грешни, всичко около нея е сиво и черно - безкрайно бликащ от нея негативизъм. И аз, като теб се прибирах от срещите с нея все едно съм копала цял ден картофи на полето. Издържах я около година и до там. Писна ми и спрях да се виждам с нея. Не съм се карала, не съм правила някакви драми - просто започнах да си намирам извинения, за да не се виждаме и в крайна сметка спряхме със срещите.
Аз имам съвсем различни представи за приятелството. Да, разбира се, че в трудни и тежки моменти човек има нужда да сподели проблемите си с някого, но това е нещо съвсем различно от вечното мрънкане и натоварване. Просто си има такива хора, които никога от нищо не са доволни в живота си и аз не желая да имам такива хора около себе си.
Горещо ти препоръчвам да прекратиш това приятелство
Аз имам съвсем различни представи за приятелството. Да, разбира се, че в трудни и тежки моменти човек има нужда да сподели проблемите си с някого, но това е нещо съвсем различно от вечното мрънкане и натоварване. Просто си има такива хора, които никога от нищо не са доволни в живота си и аз не желая да имам такива хора около себе си.
Горещо ти препоръчвам да прекратиш това приятелство
Такива хора, които постоянно мрънкат и се оплакват от всичко, по-добре човек да стои надалече от тях. Излъчват много голям негативизъм и те изцеждат напълно. Те смучат от твоята енергия, за да се чувстват те добре и накрая се разболяваш и физически, и психически. На всички ни е тежък живота, на кой повече, на кой по-малко. Аз лично мразя да натоварвам постоянно някого с проблемите си и тревогите си. Когато много ми тежи нещо, чак тогава споделям с най-добрата си приятелка. Не искам да ангажирам никого с вниманието си. Дори да споделиш на някого нещо, този някого едва ли ще ти помогне!
И аз имах една подобна дългогодишна приятелка, с която бяхме заедно в училище и университета. Няма да разправям с подробности какви въртели ми правеше, но също като теб имах много колебания дали да прекратим приятелството си, няма ли да остана без приятели и т.н., защото тя на всичко отгоре правеше опити да влияе на компанията ни. Впоследствие се оказа, че опасенията ми са били напразни. След като пътищата ни се разделиха, срещнах много далеч по-интересни от нея хора. Отърви се възможно най-бързо и не съжалявай.
Момичета, всеки един ваш коментар е от значение и го чета внимателно! 
Знам, че това е най-правилното решение за мен, но просто веднага си представям как ако го направя и изляза с нашата обща приятелка, това, което кажа на нея, онази ще иска да го знае, да клюкари за мен, дори когато не сме приятелки вече... а и сигурно ще е адски неловко ако се засичаме в квартала..
Знам, че това е най-правилното решение за мен, но просто веднага си представям как ако го направя и изляза с нашата обща приятелка, това, което кажа на нея, онази ще иска да го знае, да клюкари за мен, дори когато не сме приятелки вече... а и сигурно ще е адски неловко ако се засичаме в квартала.. Момичета, всеки един ваш коментар е от значение и го чета внимателно! Знам, че това е най-правилното решение за мен, но просто веднага си представям как ако го направя и изляза с нашата обща приятелка, това, което кажа на нея, онази ще иска да го знае, да клюкари за мен, дори когато не сме приятелки вече... а и сигурно ще е адски неловко ако се засичаме в квартала..
Знам, че това е най-правилното решение за мен, но просто веднага си представям как ако го направя и изляза с нашата обща приятелка, това, което кажа на нея, онази ще иска да го знае, да клюкари за мен, дори когато не сме приятелки вече... а и сигурно ще е адски неловко ако се засичаме в квартала..Няма да споделяте с тази ваша обща приятелка. Дори и тя не ви е приятелка щом тича да разкаже на бившата ви приятелка. Първо, изяснете си какво точно е приятелството.